CystiRen

Неслучайно психосоматиците свързват натиска, който човек получава отвън, с натиска, който осъществява урината в пикочния мехур. Всъщност, пикочният мехур е събирателният резервоар, в който всички вещества, отделяни от бъбрека под формата на урина, чакат, докато могат да напуснат тялото. Натискът, който създава количеството урина, след известно време налага тя да се изпусне, което води до облекчение. По принцип, натискът и от физиологична, и от психологична гледна точка, винаги ни подтиква да се изпускаме и да се облекчаваме, да се изчистваме от „напрежението”. Т.е. всяко уриниране е освобождаване от външното и вътрешното напрежение (неслучайно човек се напишква от страх). Обаче, натискът,упражняван отвън, стотиците правила и забрани от всякакво естество, както и стресът, най-често се изразяват в задържане и неспособност да се освободим, от което следват съответно – неизчистване, необлекчаване, а оттам – цистит, уретрит и други болестни процеси. Самият орган – пикочният мехур, се намира в центъра на тялото – там се събирaт, както физическите отпадъци във вид на урина, така и техните психични асоциации (забрани, притеснения и други видове стрес), за да напуснат организма. Според тибетската медицина, черният дроб и пикочният мехур са заобикалящите владетеля (сърцето) чиновници. Те се намират под владетеля, но са тясно свързани с него, т.е. те са изпълнителите на дейността – движещото начало. И двата органа пречистват организма. В китайската медицина пикочният мехур е подвластен на Ян – светлото, лекото, активното, мъжкото начало и през него минава най-дългият меридиан, по който протича енергията Ци или Чи, свързващата всички биологично активни точки в тялото. Важността на отделителната функция в организма според източната медицина никак не е случайна. Тя се обуславя от същината на общия биологичен кръговрат, който се намира в постоянно движение – течността се приема, усвоява и изхвърля. Пикочният мехур е събирателната на течността, която чрез движение се изхвърля. Така и тялото, и душата се изчистват, за да станат леки и светли. Натискът, който определя това е както физиологичен, така и социален. Така, зависещ от външни обстоятелства, много често пикочният мехур е съпроводен от здравословни проблеми, които логично нарушават целия този кръговрат и водят до неприятни последици. Първостепенната роля на пикочоотделителната функция в организма е безусловна – както при източната медицина, така и при западната (конвенционална и неконвенционална) медицинска практика. Разликата се състои единствено в методите на лечение. Ето защо, необходимостта от сериозно отнасяне към отделителните физиологични нарушения изисква повишено внимание и наблюдение върху собствените симптоматични сигнали, които ни дава тялото и следва неминуемо да води до адекватна терапевтична реакция, била тя на фитотерапевтично, психологично, алопатично или друго равнище.

Възпаленията на пикочния мехур не са редки заболявания. Бъбреците, уретерите, пикочният мехур и уретрата участват във филтрирането и отделянето на този отпадък (урината) от организма. Циститът (който обичайно е проява на инфекция на пикочния мехур), уретритът (инфекция на уретрата) и пиелонефритът (инфекция на легенчетата на бъбреците) се срещат по-често при жените, но от тях могат да боледуват и мъжете.

Какво представлява циститът? Видове цистити.

Остър цистит

Циститът е най-често срещаното заболяване на пикочния мехур. Представлява възпалително състояние на лигавицата на пикочния мехур. Заболяването е преди всичко на бактериална основа, с най-чест причинител Escherichia coli, а освен това може да бъде и на вирусна или гъбична основа. Терминът “цистит” често се използва и за други инфекции и раздразнения по цялата пикочна система. Винаги се свързва с чести позиви за уриниране и чувство на парене по време на уриниране. Ако циститът не се излекува изцяло, може да стане хроничен.

Хроничен цистит

Хроничният цистит най-често е причинен от предишно заболяване, което не е било излекувано напълно. Инфекцията не е отстранена изцяло и остава скрита, проявявайки се при най-малката възможност – понижаване на имунитета (настинка, грипни състояния), стрес или пък пренатоварване.

Неинфекциозен цистит

Неинфекциозен цистит може да възникне вследствие на травма, поемане на изгарящи химични субстанции или агресивно медикаментозно лечение, които да променят както химичния и биологичния баланс в организма, така и да повлияят адекватността на имунния отговор.

Радиационен цистит

Радиационният цистит е особен вид неинфекциозен цистит, възникващ непосредствено след облъчване, лъчева терапия или химиотерапия.

Статистика

• Всяка втора жена, поне веднъж през живота си, е боледувала от цистит.
• Циститът и уретритът са с много висока честота и с множество рецидиви.
• Тези инфекции се срещат най-вече при жените, но и при мъжете се увеличават с напредването на възрастта. При хипертрофия, простата, поради физическата близост, може да повлияе чрез натиск върху пикочния мехур, което да увеличи риска от възпаление.
• При 85% от заболелите жени, циститът често се повтаря (рецидивира) и става хроничен.
• Към регистрираните заболели е редно да се добавят недиагностицираните или грешнодиагностицираните пациенти, което значително увеличава реалния брой страдащи от цистит.
• 90% от заболелите с хроничен цистит са жени.
• Най-често срещаната възраст на заболелите от цистит е около 40 години.
• 25 % от жените са под 30 години.
• Хроничният цистит може да засегне съвсем млади хора, включително и деца.
• Понякога са нужни от 5 до 7 години, за да се диагностицира хроничният цистит.

Симптоми

„Тоалетната е стаята, в която най-често стоя през последните часове. Уринирането е мъчително и болезнено. Тежки и бавнонижещи се секунди, в които нищо не се случва – накрая, не само че се отделя съвсем малко урина (няколко капки), но това е съпроводено със силно парене и болка. Все едно нещо ме дърпа и разкъсва. Не мога дори да погледна чашата с вода от страх, че ще ме заведе отново в тоалетната. Не мога да спя, да се храня. Не мога да съм нормален човек.” Така описва 32-годишната Ана своите оплаквания при цистит.

Циститът се изявява със следните симптоми:

• Чести непреодолими позиви за уриниране;
• Уринирането е придружено с болки и парене;
• Обикновено урината има силен, неприятен мирис;
• Понякога урината е мътна;
• Болка, непосредствено над срамната кост;
• Децата, които боледуват от цистит, обикновено се оплакват от болки ниско долу в корема и парене при уриниране;
• Може да има наличие на кръв, дължаща се на кървене от възпалената стена на мехура;
• Острият цистит обикновено не се съпровожда с повишаване на температурата, нито пък от болки в кръста и лумбалните области. Появата на такива е признак за усложнение и трябва да се уточни навреме.

Симптомите обикновено са силни и отчетливо забележими. Организмът също има степен на сила на сигналите, които дава, в зависимост от значимостта на проблема.

Допълнителни социални и физиологични аспекти на симптомите

Тъй като симптомите обикновено са доста силни, това може да доведе до допълнителни неразположения:

• Честото ходене до тоалетна (на всеки 15-20 минути) води до нездрав сън, а оттам и съпътстващите проблеми – умора, депресия, главоболие, понижен имунитет.
• Много от хората въобще не са способни да работят и да извършват каквато и да физическа или умствена дейност.
• Хората с остър или изострен цистит не могат да пътуват, а често и изобщо не могат да излязат от вкъщи.
• Циститът не позволява никаква сексуална активност, докато симптомите не бъдат остранени.

Защо жените боледуват по-често от цистит?

Циститът е по-често срещано явление при жените и това има своето обяснение. Уретрата (каналчето, което отвежда урината от пикочния мехур) при жените е много къса (само няколко сантиметра), права и се отваря на нивото на влагалището, където е зона, нормално колонизирана от бактерии. Понякога се случва бактерии да проникнат по хода на уретрата в пикочния мехур и да предизвикват цистит или инфекция на долните пикочни пътища. Бактериите, които се изкачват по уретрата до пикочния мехур, често могат да бъдат следствие от замърсяване с фекалии или вагинални секреции. При жената, близостта на аналното отверстие и влагалището до уретрата, могат да бъдат причина за лесното преминаване на бактериите. Тъй като уретрата на мъжа е много по-дълга, тънка и извита, подобно проникване на бактерии е много по-трудно и затова най-често то се дължи на допълнителен предразполагащ фактор (например поставянето на катетър) или друго заболяване. Ето защо, при мъжа циститът най-често е усложнение, вследствие на други проблеми, предразполагащи към инфектиране по съседство.

Какво причинява цистит?

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактериите (от латински colon – дебело черво).

В около 70-95% от случаите причинителите на цистит са бактерии Escherichia Coli. Това е бактерия, която нормално обитава червата, помага за храносмилането и унищожава някои вредни бактерии, но попаднала в пикочните пътища и в пикочния мехур, тя води до възпаление.

По-рядко, около 5-15% причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.

Рядко се срещат и други причинители като Proteus mirabilis и Klebsiella.

Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Понякога е възможно да съществуват бактерии в пикочния мехур, без наличието на каквито и да са симптоми (особено при по-възрастните). За това може да има много причини, най-честа от които е недостатъчното изпразване, което води до застой на урината и може да предизвика лека инфекция. Освен това, възпалението може да бъде резултат от приема на някои лекарства (най-често антидепресанти и антибиотици). Може да бъде и резултат от обездвижване или запек.

Микроорганизми могат да попаднат в пикочния мехур чрез кръвта или лимфата от огнища с хронично възпаление. Например, заболявания като грип и хемороиди се усложняват с развитие на цистит, когато бактерии проникнат в пикочния мехур по кръвен път.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

Кои са факторите, които предразполагат развитието на цистита?

Хигиената

Поради анатомичната особеност на женските органи и възможност на бактериите лесно да нахлуват към пикочния мехур, от огромно значение е подържането на добра лична хигиена. Рядката смяна на дамските превръзки може да бъде предразполагащ фактор за появата на цистит.

Но и прекомерната хигиена също може да бъде отключващ фактор. Употребата на дезинфекциращи сапуни и вагинални душове, с които се цели „почистване” на вагината и влагалището, води до унищожаване на така наречената „сапрофитна” флора (микроорганизми, които нормално обитават тази зона и не представляват опасност). По този начин се улеснява развитието на конкурентните им патогенни бактерии, които да причинят цистит.

Намалена имунна защита

Нормално нашият организъм е атакуван ежедневно от всякакви микроорганизми, които имунната ни система бързо обезврежда. Но спадът на имунната защита може изцяло да промени това. Понякога и най-безобидната наглед настинка може да предизвика отслабване на имунния отговор, промяна на вагиналната флора, а оттам и нахлуване на патогенни микроорганизми, които да станат причина включително за цистит.

Проблеми с гастро-интестиналния тракт

Проблеми като запек и диария сравнително често могат да бъдат фактор за поява на цистит, предимно у жените. Теобикновено са свързани с увеличаване броя на определени бактерии, които после лесно попадат във влагалището, а оттам и в пикочния мехур и стават причина за възпалението му.

Бременност

Поради механични и хормонални причини, циститите са по-често срещани по време на бременност. Уголемената матка притиска пикочния мехур и пикочните пътища, което създава благоприятни условия за възникването на уроинфекции. Освен това, много често по време на бременност, се увеличава и самият обем на пикочния мехур, което забавя функцията му. Повишава се и алкалността на урината, което също може да причини неспособност тя да се пребори с евентуални бактериални нашествия. Нерядко се наблюдава албуминурия (в урината се установява наличието на абумин, което означава, че могат да се загубят ценни за организма вещества), водеща до инфекциозни състояния. При 20-40% от случаите симптомите са дискретни или дори липсващи. Това налага по-чести изследвания, дори и без никакво наличие на симптоми, както и своевременно лечение, защото при липса на симптоми много лесно и бързо инфекцията може да достигне до бъбреците. Освен това, циститът може да бъде предразполагащ фактор за аборт или преждевременно раждане.

Недостатъчен прием на вода

Количеството вода, което всеки трябва да приема като минимум, може да се съобрази с килограмите, като ги умножи по 0,03 – ако тежите 50 кг, то средно трябва да приемате по 1,5 литра вода на ден. При приемането на по-малко количество течности, съответно и уринирането е по-рядко, с което се намалява механичното миене на пикочния мехур и уретрата от урината, следователно бактериите имат много повече време да се размножават. Освен това, често цистит възниква, когато човек приема нормално количество течности при обикновени условия, но пропуска да ги увеличи, когато нуждите на организма от вода рязко нарастват (при повишена температура на околната среда, голямо физическо натоварване, сериозни чревни разстройства или продължителна треска).

Хора с катетър

Всеки, който ползва катетър, има бактерии в своя пикочен мехур, обикновено без симптоми. По време на смяна на положението на катетъра, би могло да се повиши опасността от инфекции.

Диабет

Захарта в урината е идеална хранителна среда за бактериите и затова бактериалната флора на кожата и лигавиците при диабетиците е анормална. Лигавицата на пикочния мехур е една от най-често засяганите и съответно при диабет циститите са с повишена честота.

Вродена малформация на пикочната система

Чести и повтарящи се инфекции на пикочната система, особено ако са при момчета и млади мъже, могат да се окажат резултат от вродени аномалии някъде из пикочните пътища, които да не позволяват пълното изпразване на бъбреците и пикочния мехур.

Мъже с уголемена простата

При мъжете с уголемена простата, поради анатомичната близост на простатата и пикочния мехур, има физическа пречка пикочният мехур да се изпразва напълно и свободно, което може да доведе до увеличаване риска от възпаление.

Други неблагоприятни условия като простатит (инфекция на простатата) и уретрит (инфекция на уретрата) могат да бъдат изявени с подобни симптоми като при цистита.

Цистит на медения месец

Това е цистит, свързан с повишената честота на сексуалната активност. Циститът, принципно не е полово-предавана болест. Но по време на сексуалния контакт, особено при “по-страстен” такъв, проникаването на пениса във влагалището може да предизвика моментно отваряне на изхода на уретрата. Това улеснява проникването в пикочния мехур на бактериите, които се намират на входа на влагалището. Ако двойката редува анален с вагинален секс, тогава възможността от попадане на бактерии от ануса през влагалището до уретрата и пикочния мехур е още по-голяма. Заболяването не е полово предавана болест, тъй като жените обикновено се заразяват със своите собствени бактерии, а не с тези на партньора.

Венерически заболявания

Гонореята и хламидията са възпаления, чиито симптоми са подобни на тези на цистита. Освен това те самите могат да причинят цистит.

Жени в менопауза

Отново поради хормоналните изменения, по време на менопаузата, организмът търпи много резки промени. Именно заради тези промени пикочната система често е засегната от инфекции, една от които е именно циститът.

Контактен дерматит

Дезодоранти или други ароматизатори за влагалището могат често да причинят раздразнение и да повишат риска от поява на цистит.

Рискови групи

• Жени, които не спазват адекватна хигиена;
• Хора с отслабена имунна система;
• Бременни;
• Хора с рожденна деформация в пикочоотделителната система;
• Мъже с уголемена простата;
• Хора, използващи катетър;
• Хора, които не пият достатъчно количество вода;
• Хора, които често и за продължително време отлагат ходенето по малка нужда;
• Хора, страдащи от синдром на дразнимото черво (колоноспазъм);
• Хора, страдащи от синдром на хроничната умора;
• Страдащи от вулводиния (болезнени раздразнения на външните женски полови органи);
• Страдащи от ендометриоза;
• Страдащи от мигрена;
• Страдащи от алергии;
• Автоимунни заболявания, като Лупус и Синдрома на Сьогрен.

Усложнения при нелекуван цистит:

• Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
• Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
• Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
• Пиелонефрит – това безспорно е едно от най-тежките усложнения на цистита. От пикочния мехур, през уретерите, бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците. Това усложнение трябва да се взима под внимание всеки път, особено, когато се наблюдават повишена температура или болки в лумбалната област.
• Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
• По време на бременност, циститът често може да протече (20-40%) без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

Как се диагностицира цистит?

• Диагностицирането на цистита първоначално се базира върху симптомите. Обикновено оплакванията са типични и много често са достатъчни за поставяне на диагноза.
• Ултразвуково изследване е един от начините за диагностициране на цистита. Чрез него се изследва пикочния мехур, с което се цели намиране на индиректни белези на остро или хронично възпаление. Двойно контурираната стена предполага остро възпаление на мехура, а уплътнената и задебелена стена над 8-10 мм предполага хронично възпаление. Могат да се видят и увеличен дял на простатната стена, както и камъни, които, от своя страна, биха могли да бъдат причина за появата на възпалението.
• Необходимо е да се извърши изследване на урината чрез химичен тест (dipstick) и микроскопско изследване на урина-културас анализ на седимента. Показателите, които се наблюдават са следните:
  • Бактерии. Гледана под микроскоп, нормалната урина е стерилна (т.е не трябва да има повече от няколко бактерии). При микробно число >104 се говори за сигнификантна бактериурия, позволяващa да се идентифицира конкретен причинител и да се направи антибиограма.
  • Наличието на левкоцити в урината е признак за възпалителен процес на бъбреците, пикочните пътища или половите органи. Нормално в урината се съдържат от 3,5 до 10,5 гига на литър левкоцити, които не променят цвета и прозрачността й.Броят на левкоцитите нараства при заболяване на организма. Тогава урината става мътна. В нея се забелязват отделни частици. При възпалителни заболявания на женските полови органи в урината се регистрира високо съдържание на левкоцити, което изисква повторно изследване, но на стерилна урина.
  • В урината нормално не трябва да има нитрити. Наличието им се означава като нитритурия и е белег на наличието на възпалителен процес и бактериално разлагане на урината, т.е. белег на уроинфекция. Нитритите възникват в резултат на жизнената дейност на микроорганизми – E. Coli, Proteus, Klebsiella и др.
• Много е важно жените да знаят, когато дават урина за изследване, да разделят срамните си устни, за да се избегне попадането на бактерии от кожата. Освен това е важно да се дава средна порция урина (първите няколко капки от урината да не попадат в съда).
• Изолират се други болестни състояния, чиито симптоми могат да бъдат близки до тези на цистита: бъбречни заболявания, туберкулоза на пикочния мехур, вагинални инфекции и други. Подобно чувство на неразположение и болка, може да има при ендометриозата, която обаче често съществува едновременно с хроничния цистит.
• Друга възможност за диагностика е цистоскопията. Това е ендоскопски метод, който се използва за подпомагане на диагностицирането и проследяването на заболявания, засягащи пикочния мехур. Цистоскопът представлява тънка тръба, снабдена с оптична система за наблюдение. С нея много лесно се вижда, ако има наличие на възпаление по стената на пикочния мехур.
• Важно при диагностиката е да се направи и гинекологичен преглед на жените за откриване на евентуални полови инфекции и определянето на специфичната микрофлора във влагалището.

Лечение

Най-често циститът се третира с антибиотично лечение. То, обаче, носи и своите рискове – отслабване на имунната система, нарушаване както на стомашно-чревната, така и на отделителнатамикрофлора, което косвено може отново да причини цистит. Дисбактериозата е една от основните причини за нарушение, както на имунния отговор на организма, така и за цялостен дисбаланс в тялото. Тя е промяна на нормалния състав на чревната микрофлора. При нея се намалява количеството на полезните бифидо- и лактобактерии, което води след себе си неприятните последици. Например бактерията Escherichia coli – най-чест причинител на цистит, е полезна за чревната флора бактерия. Убивайки я, антибиотиците „лекуват” цистита, но в същото време „разболяват” червата.

Антибиотиците несъмнено преодоляват тежките симптоми и те отшумяват. Острата фаза преминава. Но точно тогава идва още един проблем – така наречената антибиотична резистентност. Става въпрос за бактерии, които под външно влияние, най-често противомикробни лекарства, се променят в организма, адаптират се и стават устойчиви и неуязвими за последващото действие на същия антибиотик. В това си състояние те могат и да не са болестотворни, но при определени условия, могат бързо да възвърнат тези си свойства. Резистентните бактерии оцеляват в присъствието на антибиотика и продължават да се размножават, което води до по-продължително заболяване или до повторението му. Прекомерното и неправилно използване на антибиотици и химиотерапевтици ускорява появата и разпространението на резистентни бактерии. Поради широкото и неконтролирано използване на антибиотиците в продължение на много години, днес голяма част от бактериите, населяващи нашите тела (вероятно между 50 и 80%), са нечувствителни към масово използваните антибиотици. Това принуждава лекарите да използват по-мощни и потенциално по-опасни антибиотици, създаващи по-голям риск от странични ефекти и нежелани реакции. Така се попада в един омагьосан кръг, излизането от който може да коства много усилия и нежелани странични ефекти.

При третирането с антибиотици има и още един фактор, който има огромно значение. За съжаление, много често циститът се проявява именно по време на бременност, а тогава лечението с антибиотици е нежелателно.

Обикновено, при повечето случаи на цистит, природните методи са най-подходящи. На фона на тази съвкупност от химия и електроника, фитотерапията и други така наречени алтернативни медицини внасят не само различната гледна точка. Те дават една възможност, която обещава липса на странични ефекти. Тя може да бъде реално най-щадяща за организма в дългосрочен план, давайки му шанс за най-безболезнено лечение и житейска активност. Дълги години природата е била единствен източник на терапия и нейният потенциал не трябва да бъде подценяван. Напоследък голяма популярност придобиват и други техники на самолечение – на съзнателно и подсъзнателно ниво, техники на дишане и т.н. Това са всъщност отдавна използвани на Изток методи, чиято стойност конвенционалната медицина все още пренебрегва. В тази връзка, например в Япония 3 на 100 000 жени боледуват от хроничен цистит (за сравнение – в Европа и САЩ – 70 на 100 000), факт, който безспорно е свързан с начина на живот.

Фитотерапия:

Американската червена боровинка притежава свойства със специфичен механизъм на действие. Последните изследвания доказват, че тя съдържа уникален вид проантоцианидини, тип А (PACs A), които действат антиадхезивно на бактериите в пикочния мехур. Te възпрепятстват прилепването на бактериите по стената на пикочния мехур, захващат се за тях и ги „извозват” чрез урината извън организма. За да се прояви този ефект, необходимaта дневна доза е минимум 36 мг PACs, (т.е. трябва да видите процентното съдържание PACs в екстракта и да го умножите по дневната доза). В случай на екстракт с 40% PACs, дневната доза трябва да е поне 90 мг. При по-малък процент проантоцианидини, съответно, количеството трябва да се повиши, за да се достигне минималната доза от 36 мг PACs. Адекватното на дневната доза PACs колечество натурален сок от Американска червена боровинка е около 360 мл. Червената боровинка е единственият плод, който е защитен от AFSSA (Френската агенция за безопасност на храните) като средство за лечение срещу Escherichia coli, бактериите, най-чест причинител на цистит.

Диуретиците спомагат за изчистването на отделителната система. Като засилват отделянето на течност от тъканите, те спомагат за извършването на механичното измиване на пикочния мехур. Освен това, честите позиви за уриниране не позволяват застоя на урината и дългия престой на бактериите в мехура. Такива са:

Златната пръчица действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Освен това тя има противомикробно и болкоуспокително действие. Химичният състав на билката е подробно проучен и клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица са най-много.

Брезовите листа са естествен диуретик и облекчават частично болката при пикочните инфекции.

Глухарчето също действа диуретично и пречиства черния дроб. Облекчава дискомфорта при пикочните инфекции.

Мечото грозде е една от най-често препоръчваните билки за цистит. Действа силно диуретично и антисептично. Много е ефективно специално срещу Escherihia Coli. Но не се препоръчва прием по време на бременност. При предозиране, билката може да бъде токсична.

Царевичната коса действа силно диуретично и противовъзпалитено.

Баросмата помага при инфекции на пикочния мехур, придружени от парене при уриниране.

Хидрастисът повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.

Корените от ружа подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.

Други полезни билки са корените от репей, плодовете от хвойна, кава кава и шипките.

Други методи:

• Прием на пробиотици – могат да възстановят бактериалното равновесие в червата и да повишат имунната система;
• Акупунктура;
• Масаж;
• Седящи бани;
• Релаксация и визуализации;
• Соколечение;
• Хомеопатия;

Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

• Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
• Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня. Те имат диуретично и почистващо действие.
• Препоръчително е да не приемате алкохол, газирани напитки, кафе, шоколад, пречистени и преработени храни, прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
• Правете топли двадесетминутни седящи бани– помагатза облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Към водата можете да добавите две склидки чесън и да се редуват ваните. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
• Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
• Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
• Когато отидете до тоалетна, седнете на чинията, така че да се облегнете на стената, а не да се навеждате напред, докато уринирате. В тази поза пикочният мехур се изпразва най-добре.
• Поддържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да се измиват гениталиите след полово сношение.
• Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи. Избягвайте носенето на тясно, стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
• Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
• Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие.
• Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони.
• Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спретеупотребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
• Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието, човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

• Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност.Не носете твърде къси поли през студените месеци.
• Спазвайте определни правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества и с едновременен прием на много вода.
• За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища (ангини, синуити, кариеси и др.).
• Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
• При заседнал начин на живот, на всеки час, правете поне по 10 минути упражнения.
• Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда.

Още факти:

• Атрофията на лигавицата на влагалището и уретрата, която често настъпва след менопаузата в резултат на намаленото количество на естрогените, може да увеличи склонността към инфекции на пикочния мехур.
• Хранителната алергия често предизвиква оплаквания, сходни с тези на пикочните инфекции. Тестването може да покаже кои са храните, предизвикващи алергията.
• Използването на алуминиеви готварски съдове може да предизвика циститни оплаквания.
• Кадмият, който е токсичен метал, също може да създаде проблеми при уринирането. Той се утаява в почвата, откъдето попада в растенията и чрез храната попада в организма. Съдържа се също в тютюневия дим.
• Колоидното сребро е естествен широкоспектърен антисептик, който противодейства на инфекцията, потиска възпалението и ускорява излекуването. Може да се приема орално или локално.

Интересни факти. Знаете ли, че...?

• Известно е, че Бенджамин Франклин и неговият брат са страдали от възпаление на пикочния мехур. В резултат на дългите си проучвания, Франклин открива първия подвижен катетър.
• Златната пръчица била широко използвана още през Древността. Съвременни проучвания отново й връщат подобаващото място. Днес тя се използва ефективно във фитотерапията. Билката е противовъзпалително, диуретично и антиспастично средство за пикочната система и по данни на неотдавнашни изследвания стимулира имунитета. Действието й е локално (върху пикочните пътища) и общо, което се дължи на ефекта й върху функцията на надбъбречните жлези. На практика, може да се прилага при всички пикочни проблеми.
• Някога, полу на шега, Сократ наричал уринирането единственото удоволствие, за което не е нужно човек да си плаща. За съжаление сега (с някои изключения като Израел, където тоалетните са безплатни), човек си плаща и за това удоволствие.
• Употребата на кофеин води до загуба на течности. Освен това с приема организмът изпитва недостиг на витамин В8 (инозитол) и минералите желязо и калций.
• Нормално е човек да отделя по около 2 литра урина на ден.
• Още от прастари времена хората са разбрали, че в човешката и в животинската урина се съдържат много полезни вещества. Доказано е, че човешката урина притежава изразени лечебни свойства срещу много болести. Старинни рецепти препоръчват прилагането на тази терапия против косопад, ечемик на очите, менструални смущения, дори генитални кондиломи.

Заключение

Симптомите на цистита рядко могат да останат незабелязани. Това, само по себе си, е факт, който би трябвало да ни накара да обърнем внимание на собственото си състояние. Болката не е нищо друго, освен аларма за случващото се. Тя е знак, зад който обикновено стои някакъв проблем. Например, ако на арматурното табло в колата светне лампа, това означава, че нещо в колата трябва да се поправи и най-често самата лампичка ни подсказва какво е то. В този случай ние не чупим лампата, мислейки, че по този начин бихме си решили проблема. Обикновено спираме и правим диагностика на колата. Същото се случва и с нашето тяло. То ни дава знак, че нещо не е наред. Но за съжаление, много често, ние премахваме само болката, като по този начин приглушаваме сигнала. Паренето и честият позив за уриниране също са знак за нещо съществено. Оттам нататък – изборът е наш – дали ще притъпим директно болката или ще изберем да подходим към проблема цялостно.

Използвана литература:

• Д-р Балч, Джеймс, Балч, Филис, Лечение с храни и хранителни добавки, Кибеа, 2002
• Доц. д-р Божкова, Калинка, д.м.Началник на Лаборатория по клинична микробиология и вирусологияУМБАЛ «Св. Марина» - Варна, Европейският ден за информираност по отношение на антибиотиците
• www.svetamarina.com/news15.php
• Д-р Василев, Васил, Най-важното за цистита, Университетска болница, „Александровска, Клиника по Урология”, София
• www.urology.bg/cystitis/
• Лекарствени растения, Рийдърс Дайджест, 2006
• Мабей, Ричард, Книга за билките, Кибеа, 200
• Стефанова, Ирена, Цистит Най-разпространеното урологично заболяване сред жените
• www.bb-team.org/articles/3623/#axzz14gZlt1rl
• ТорвалдДетлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път, Кибеа, 1998
• Assessment report on Solidago Virgaurea L.,Herba, London, Emea, 2008
• Blumenthal, M, Busse, W.R., Gruenwald, J, Hall, T.,The complete commission E monographs – Therapeutic guide to herbal medicines, 1998, Boston
• Dr.Klenerman, Paul, Macfarlane, John, Cystitis
• www.netdoctor.co.uk/diseases/facts/cystitis.htm
• Kenneth Todar, PhD,Bacterial Resistance to Antibiotics, 2008
• www.textbookofbacteriology.net/resantimicrobial_2.html
• Rovner, Eric S, MD, Prof., Dep. of Urology, Medical University of South Carolina
• Coauthor(s): Colin Murrah Goudelocke, MD, Fellow in Pelvic Surgery, Department of Urology, Medical University of South Carolina College of Medicine
• emedicine.medscape.com/article/441831-overview
• The History of Interstitial Cystitis
• www.associatedcontent.com/article/1560/the_history_of_interstitial_cystitis.html

Благодарим за съдействието на:

Доц. д-р Борис Богов, ръководител клиника по нефрология при Александровска болница

Д-р Димитър Пашкулев, фитотерапевт и диетолог