Остеоартроза (osteoarthrosis)
Определение
Остеоартрозата е хронично, дегенеративно ставно заболяване, при което се уврежда ставния хрущтял с последваща пролиферация на костна тъкан (остеофити, субхондрална остеосклероза)
Епидемиология
Остеоартрозата е най-честото ставно заболяване. Засяга повече от половината лица над 60 – годишна възраст. Мъжете и жените боледуват еднакво често
Патогенеза и патоморфология
При остеоартрозата настъпват промени в ставния хрущял, в костите изграждащи съответнта става, в синовиалната мембрана, както и в другите меки тъкани на ставите. Основно при остеоартрозата е разграждането на протeогликаните (основни компоненти на съединителната тъкан) в ставния хрущял.
Глюкозамин e проста молекула, състояща се от глюкоза и амин:
Хрущялите, както и другите eлементи на ставите, съдържат много протеогликани. Протеогликаните (гликозаминогликани, мукополизахариди) представляват полизахаридни вериги, състоящи се от глюкозамин и други захариди. При движението на ставите протеогликаните през цялото време се разрушават и изискват непрекъната подмяна. Ако глюкозаминът в организма не достига, което често се случва след 40 години, производството на протеогликани се нарушава. Затова дефицитът на глюкозамин е една от главните причини за дегенеративните заболявания на ставите. Глюкозаминът е своеобразен строителен материал, необходим за синтеза на съединения като гликолипиди, гликопротеини, протеогликани, хиалуронат. Пряко или непряко, той участва във формирането на ставните повърхности, костната тъкан, сухожилията, мускулите, вените и артериите, сърдечните клапи и др.
При патогенезата основно значение се отдава на увреждането на зрелите хрущялни клетки (хондроцити). Под влияние на интерлевкин-1 и TNF хондроцитите продуцират голямо количество хондролитични ензими (разграждащи хрущялните клетки) – металопротеази (колагеназа, стромелизин). Тези ензими разграждат основните структурни компоненти на хрущялния матрикс – колагена и протeогликаните. Освен това се понижава продукцията на тъканните инхибитори на тези ензими.
От костните промени при остеоартрозата важни са остеофитите (костните шипове), субхондралната костна склероза (подхрущялно уплътнение на костта) и кистите. При част от болните се наблюдава огнищно продължително възпаление на синовиалната капсула (синовит).
Клинична картина
Клиниката зависи от вида на засегнатите стави, от продължителността на болестния процес и от неговата интензивност. Заболяването засяга най-често крайните интерфалангеални стави, първата карпометакарпална става, коленните и тазобедрените стави, шийния и поясния отдел на гръбначния стълб и първата метатарзофалангеална става.
- Болка – Болката първоначално се появява след натоварване на ставите и се облекчава след почивка. Локализира се в засегнатата става. Понякога може да ирадиира. С напредване на заболяването болката се появява и при минимални движения, а даже и в покой. Понякога се явява и нощна болка.
- Скованост – Характерно оплакване при остеоартрозата е сковаността при събуждане сутрин или след определен период на обездвижване през деня.
- Ограничения в движенията в засегнатите стави – Измерването обема на движение на засегнатите стави показва различна степен на ограничение, в зависимост от стадия на заболяването.
При част от болните заболяването може дълго време да съществува без оплаквания и да се открие случайно при рентгеново изследване.
Остеоартрозата засяга следните стави
- Коксартроза (Coxarthrosis) – дегенеративно заболяване на тазобедрената става, което се характеризира с износване на ставния хрущял.
В зоната на натоварване (главата и срещуположния участък на ацетабулума) промените в хрущяла са най-манифестни. Загубва се блясъка на хрущяла, той помътнява, потъмнява и изтънява. Подлежащата кост се сплесква, уплътнява и деформира и възникват микрофрактури. В подхрущялната кост се появяват кистозни промени, запълнени със слузоподобна течност. Тези кистозни изменения се дължат на възникнала некроза или впръскване на синовиална течност под налягане през пукнатините в спонгиозната кост. В необременените участъци промените се появяват по-късно, но те претърпяват същите увреждания. По-характерно при тях е разрастването на костна тъкан под формата на костни израстъци. Тяхната големина и разположение варират много. Разполагат се най-често в горно-страниичния и долно-вътрешния участък на ставата, но понякога са разположени и циркулярно около ставата и ацетабулума (ямката на бедрената глава), с нарушаване на кълбестата им форма. В меките тъкани на ставата и около нея също се развиват промени. Ставната капсула задебелява поради развитие на съединителна тъкан, свързочният апарат се уплътнява, мускулите изпадат в трайно спазматично съкращение.
Основен външен белег е накуцването. То се дължи основно на болката, и за да я облекчи, болният пренася тежестта от болния на здравия крак, а това създава неритмичност в походката – по-дълго задържане върху здравия крак и по-кратко – върху болния. След възникване на скъсяването на крайника куцането се обуславя от разликата в дължината на двата крайника. Поради налични затруднения на болния, за облекчаване на ходенето използват бастун, патерици и др. приспособления. Болните ходят трудно и с малки крачки.
- Гонартроза (Gonarthrosis) – артроза на коленете. Често се чуват крепитации при движение. Болката възниква при физическо натоварване или при друг вид провокация. Характерен симптом е и сковаността на засегнатата колянна става. Тя е краткотрайна и отзвучава след раздвижване. При по-продължително обездвижване на коляното може да се получи хипотрофия на m.quadriceps femoris. При палпация на колянната става най-често се установява болезненост в областта на ставната междина, по залавните места на сухожилията. Почукването върху пателата може да причини болка. Притискането й върху трохлеята и изместването й латерално понякога води до крепитации и се придружава от болка. Това се дължи на фемуро-пателарни хрущялни лезии. При гонартроза е ограничена крайната флексия и пълната екстензия в ставата.
Рентгенологична диагностика. Установяват се следните рентгенови промени: стеснение на фемуро-тибиалната ставна междина и на фемуро-пателарното пространство; субхондрално костно уплътнение, остеофити по пателата, тибиалното плато и феморалните кондили; чужди тела в ставната кухина.
Спондилартроза (Spondylarthrosis) – артроза на гръбначния стълб. Затрудняват се нормалните движения на гръбнака, той губи своята гъвкавост.
- Цервикоартроза (Cervicoarthrosis) – артроза на шийните прешлени. Тя е най- честа и обикновено възниква първа при генерализираните форми на остеоартроза. Тежките случаи могат да доведат до нарушаване на кръвообращението на мозъка, чрез притискането на изхранващите го кръвоносни съдове, преминаващи в тази област.
- Омартроза (Omarthrosis) - артроза на раменните стави. Много често при тези случаи се затруднява обличането и самообслужването.
- Шпор калканеи – артроза на петата. Хората с такива промени не могат да стъпват на петите си поради силната болка, която се появява в стъпалото.
- Шпор олекрани – артроза на лакетната става. Най-често се появява при хора работещи тежък физически труд. Води много често до епикондилит.
- Хеберденови възли, възли на Бушар, Халукс валгус. Хеберденовите възли на малките стави на крайниците са предвестник на генерализирана остеоартроза. Те показват най-често наследственост на артрозната болест.
Лечение
- Хондропротективна терапия
- Аналгетици – повлияват добре болката, изхождаща от стави мускили и кости;
- НСПВС – при налично възпаление. Постига се значително подобрение в клиничното състояние;
- Кортикостероиди за локално приложение. КС подтискат метаболитната активност на хондроцитите и намаляват синтезата на протеогликаните и колагена. Това води до увреждане на хрущялния матрикс. Инжектирането в тазобедрената става не се препоръчва. Не трябва да се извършват повече от три инжекции в една става за една година.
- Миорелаксанти – рядко;
- Лубриканти – подобряват вискозо-еластичните свойства на синовиалната течност;
- Хирургично лечение;
- Физикална терапия и рехабилитация.
Ревматоиден артрит (Arthritis Rheumatoides)
1. Ревматоидният артрит е хронично възпалително ставно заболяване, чиято основна клинична проява е ерозивнодеструктивният прогресиращ полиартрит.
2. Епидемиология – наследствено предразположение, свързано с HLA-DR4.
3. Етиология – Хипотези за етиологична роля на стрептококи, дифтероидни микроорганизми, микоплазми, бактериални пептидогликани, вируси, нарушена имунна регулация, нарушена регулация на обменните процеси и генетични фактори.
4. Патогенеза – поредица от имунни нарушения. Активират се Т-хелперите. Те секретират цитокини, които активират В-лимфоцитите. Последните се превръщат в антитяло продуциращи клетки. На следващия етап се формират имунни комплекси. Те активират комплементната редица, при което се отделят хемотаксични фактори, които привличат полиморфонуклеари в синовиалната течност. Полиморфонуклеарите фагоцитират имунните комплекси. Това се съпровожда с освобождаване на простагландини, левкотриени, свободни кислородни радикали и протеолитични ензими. Последните водят до тъканна деструкция на ставите – увреждане на хрущяла и субхондралната кост.
5. Клинична картина
- Полиартрит – най-често в: метакарпофалангеалните стави на втори и трети пръст, проксималните интерфалангеални стави, китките, метатарзофалангеалните, коленните и лакътните стави. Много рядко се засягат дисталните интерфалангеални стави. При повече от 70% от болните артритът има симетричен характер, особено при засягане на ръцете.
- Болка – засилва се през втората половина на нощта
- Оток – ставите са топли но не зачервени.
- Сутрешна скованост на движенията
- Затруднено и ограничено движение на засегнатите стави
- Деформации, контрактури, анкилози и атрофия на мускулатурата – „ревматоидна ръка”
6. Диагноза – диагностични критерии:
- Сутрешна скованост
- Артрит на три или повече стави
- Артрит на стави на ръцете
- Симетричен артрит
- Ревматоидни възли
- Ревматоиден фактор в серума
- Рентгенови промени, типични за ревматоидния артрит
Действа благоприятно при:
Болки и скованост в ставите и гърба, остеоартрит, износени стави и за ускоряване възстановяването след травми на опорно-двигателния апарат.
Действие:
ForFlex е синергична формула, разработена да облекчи болките и схващанията в ставите и гърба. Едновременно спомага процесите на изграждане на ставата, намалява възпалителните процеси, причиняващи болката, и подобрява подвижността. Глюкозаминът участва в изграждането на ставните хрущяли, сухожилията и връзките. Босвелията атакува възпаленията. Джинджифилът подобрява кръвообращението и подвижността.
Състав в една таблета:
Vegetarian Glucosamine HCL 500 mg
Boswellia extract (65% Boswellic acids) 100 mg
Zingiber Officinale extract (5% Gingerol) 100 mg
Показания:
при болки и скованост в ставите и гърба, остеоартрит, износени стави, състояния след травми
Дневна доза:
три таблети дневно.
Начин на приемане:
не зависи от хранителния режим
Продължителност на лечението:
препоръчително е един цикъл на приемане да продължи минимум 3 месеца.
Противопоказания:
няма при посочените дози.
Опаковката съдържа 60 таблети.
Не съдържа животински продукти, оцветители и консерванти
Най-важното за ForFlex
Vegetarian Glucosamine
Както е известно, глюкозаминът е основен структурен елемент за изграждането на ставите.
Глюкозаминът в продукта е от растителен произход. За разлика от този, който се извлича от скариди или морски ракообразни, растителният притежава следните предимства:
- Подходящ за всички хора, алергични към морски продукти.
- Подходящ за прием по време на пост.
- Подходящ за прием от вегетарианци.
Избраният Глюкозамин е HCL – хидрохлорид, а не сулфат или ацетил. Ацетил глюкозаминът се разпада преди да достигне до ставите, а сулфатът намалява концентарцията на основни минерали и витамин Е. Глюкозамин хидрохлорид е по-концентриран и по-лесно усвоим от организма.
Vegetarian Glucosamine HCL е произведен в САЩ, според стандартите на Американската Фармакопея. Той е патентован преди 4 години. Получава се от зърна на царевица чрез ферментация и други щадящи технологии. Произходът му е изцяло растителен.
Boswellia Serrata
Босвелия Серата, позната още като Индийски тамян, е билка, която традиционно се използва като противовъзпалително средство.
Още през 1970 г. немски учени откриват, че Босвелия серата има терапевтичен ефект, близък до този на нестероидните антивъзпалителни средства, съдържащи ибупрофен и ацетилсалицилова киселина.
Активното вещество, което се съдържа в Босвелията, помага срещу артрит. То съдържа няколко тритерпеноидни киселини, познати като босвелиеви, за които се смята, че са в основата на лечебните свойства на растението. Това е заключението на група учени, публикувано в изданието Arthritis Research&Therapy.
В продължение на 90 дни специалисти са изследвали чрез двойно сляпо рандомизирано проучване активността и въздействието върху артрита на екстракта от Босвелия серата. Установява се, че още на петия ден при пациентите, получавали дози от екстракта, болките са започнали да намаляват, като тази тенденция се е запазила през целия тримесечен период. Според учените този продукт на естествена основа може да стане достойна алтернатива на тардиционните методи, особено ако последните вече са доказали своята ниска ефективност, което за съжаление не е рядко явление при хронично възпаление на автоимунна основа.
Друга немска статия, публикувана през 2002 година, съобщава за ефикасността на Босвелията при лечението на артрит, ставни болки и следтравматични състояния. Според нея, Босвелията атакува директно възпалението и редуцира подуването на ставите. Повишава се подвижността, блокирайки синтеза на левкотриените, в частност, въвличайки ензим 5-липоксигеназа. Известно е, че левкотриените повличат след себе си ред възпалителни поражения, увеличават свободните радикали и блокират калция.
Във ForFlex има стандартизиран екстракт (65% Boswellic acids), което осигурява дневната доза комфорт, а съчетанието с останалите субстанции допринася за синергизма, правещ продукта уникален.
Gingiber officinalis
Произхождащ от Азия, джинджифилът се отглежда в Африка, САЩ и Австралия с терапевтична цел.
Билката възпрепятства образуването на съсиреци и има съдоразширяващ ефект, следователно е полезна при проблеми с кръвообращението. Активната съставка, притежаваща противовъзпалителен ефект, е gingerol.
В друго изследване – 29 човека на възраст между 42 и 85 години с поставена диагноза „ коленен артрит” получават на ден по 250 mg стандартизиран екстракт от джинджифил или плацебо в рамките на 12 седмици. Резултатите показват, че у всички пациенти, приели екстракта, има значително подобрение: намаляване на болката и повишаване на подвижността. Изводите сочат, че билката има отличаващо антибактериален и аналгетичен ефект.
Друго сравнително проучване доказва, че джинджифилът има сходно на ибупрофена действие. В периода между април и октомври 2002, 120 пациенти с остеоартрит са разделени в 3 групи по 40. На едната група е даден стандартизиран екстракт от джинджифил, на другата ибупрофен, а на третата – плацебо:
Ефектът от джинджифил, ибупрофенът и плацебо върху интензивността на ревматичната болка
Групите преди третирането са със сходни показатели. Но след третирането се наблюдава особена разлика между групата с екстракта от джинджифил и групата с плацебо и също така между групата с плацебо и ибупрофена. Не се наблюдават значителни разлики между групите с ибупрофена и джинджифила.
Групите преди третирането са със сходни показатели. Има особена разлика между групата с екстракта от джинджифил и групата с плацебо, и също така между групата с плацебо и ибупрофена след третирането, но няма значително различие между групите с ибупрофена и джинджифила.
Ефектът от джинджифил, ибупрофен и плацебо върху интензивността на болката при движение
В резултат на изследването изводите са, че екстрактът от джинджифил може да бъде използван като алтернатива на класическото третиране на болните от остеоартрит. То дава сходни резултати на тези от класическия метод на лечението с ибупрофен.
Kато заключение може да се твърди, че ForFlex e специално разработена синергична формула. Той едновременно подпомага изграждането на ставите, намалява възпалителните процеси, причиняващи болката и подобрява подвижността. ForFlex може да се използва както съпътстващ традиционното лечение, така и като негова алтернатива. По този начин се ограничават страничните негативни ефекти, появяващи се често след продължително медикаментозно лечение.