Loading ...
При храносмилатените страдания и смущения човек би трябвало да си постави следните въпроси:
<!–[if !supportLists]–>1. <!–[endif]–>Какво не мога или не искам да преглътна?
<!–[if !supportLists]–>2. <!–[endif]–>Преглъщам ли нещо навътре в себе си?
<!–[if !supportLists]–>3. <!–[endif]–>Как се справям със своите чувства?
<!–[if !supportLists]–>4. <!–[endif]–>Защо съм кисел?
<!–[if !supportLists]–>5. <!–[endif]–>Как се справям със своята агресивност?
<!–[if !supportLists]–>6. <!–[endif]–>До каква степен избягвам конфликтите?
<!–[if !supportLists]–>7. <!–[endif]–>Съществува ли у мен потиснат копнеж към безконфликтния рай на детсвото, в който да бъда само обичан и да се полагат грижи за мен, така че да не е необходимо да се разкъсвам сам?
В дебелото черво същинското храносмилане вече е завършено. Тук от несмилаемия остатък от храната се извлича още само водата. Най-разпространеното смущение в тази област е запекът. След Фройд, психоанализата тълкува ходенето по голяма нужда като акт на даване и подаряване. Запекът и израз на „не искам да давам”, „искам да задържа”. Запекът в наши дни е много разпространен симптом, от който страдат мнозинството хора. Той явно демонстрира силна вещомания и неспособност за откъсване от материалната сфера.
На дебелото черво се пада още едно важно символично значение. Тънкото черво съответства на съзнателното, аналитичното мислене, а дебелото черво – нанеосъзнатото, в буквалния смисъл – на „долния свят”. От митологична гледна точка, неосъзнатото е царството на мъртвите. Дебелото черво също е е царство на мъртвите, понеже в него се намират веществата, които не могат да бъдат трансформирани в живот, това е мястото, където може да настъпи ферментация, т.е. процес на гниене и умиране. След като дебелото черво символизира неосъзнатото, сенчестата страна на тялото, изпражненията съответстват на съдържанията на неосъзнатото. Така разбираме ясно следващото значение на запека: страхът да се позволи на неосъзнати съдържания да излязат на бял свят. Това е опит да запазиш у себе си неосъзнати, изтласкани, потиснати съдържания. Душевните въздействия се заприщват и човек не успява да се дистанцира от тях. „Запеченият” пациент бувално не може да ги остави зад себе си. По тази причина от голяма полза за психотерапията е, първо, съществуващият запек корпорално отново да се „втечни”, за да излязат на показ аналогично и неосъзнатите съдържания. Запекът ни показва, че имаме затруднения с подаването и пускането, че задържаме както материални неща, така и неосъзнати съдържания и не пускаме да ги пуснем да излязат на бял свят.
Торвалд Детлеферсен
Д-р Рюдигер Далке
Повече за запека можете да прочетете тук!
