Loading ...
Започнало като протест срещу ресторант за бързо
хранене, днес движението е Slow food има над 100 000 членове в 130 страни.
Основната му цел е запазването на традициите в производството на хранителни
продкути и най-вече съхраняване на идеята за храненето не просто като набавяне
на калории, а като наслада.
Днешната култура на храненедо такава степен се е
изменила, че според някои тя дори не заслужава да бъде наричана култура. За
мнозина храненето е просто набавяне на необходимите калории за дено – бързо, на
крак и често придружено от друга дейност като говорене по телефона или гледане
на телевизия. За други то е свързано с
душевно преживяване, но за съжаление негативно, защото служи за запълване на
душевни празнини и често води до преяждане и чувство на вина. Всички тези
аспекти на храненето го превръщат в занимание, натоварено с негативна или в
най-добрия случай неутрална енергия. А всъщност то би трябвало да е положителен
ритуал, при който ние да поемаме не просто продуктите, но и тяхната енергия, за
да се заредим не само физически, но и духовно.
Глобалната хранително-вкусова промишленост води до
еднакъв начин на хранене. А уеднаквяването на вкусовете – до загуба на
идентичността на местните кухни, до забравяне на традиционните методи на
производство, до изчезване на регионални продукти. Като протест срещу тази нова „култура ” се
заражда движението Slow food. Неговата идея е да се завърнем към традиционните
продукти и начини на приготвяне на храната, към бавното хранене, което ще ни
донесе здраве и наслада. Мотото му е „Good, Clean and Fair”, което означава, че храната
трябва да е вкусна и от качествени продукти, да е произведена по
природосъобразен начин и производителите да получават справедливо възнаграждение
за своя труд.
Движението, което в буквален превод означава „бана
храна”, се заражда през 1986 година в Италия. Първоначално е замислено като
местно движение и конкретният повод е отварянето на поредния ресторант от световна
верига за бързо хранене в сърцето на Рим. Основател е карло Петрини. Неговите
цели са запазване на местните гастрономически традиции. Идеята на италианеца
бързо набира последователи като дейностите на Slow food се разрастват и
обхващат и насърчаване на отглеждане на местни замеделски култури, домашни
животни, сортове семена и съхраняването на всяккави редки видове продукти.
Членовете описват движението като международно движение за запазване правото за
наслада от храненето и защита на правата на потребителите за повече информация.
„Вярваме, че всеки има фундаментално право за наслада, а оттам и отговорност за
запазването на традициите и културата на хранене. Най-важното според нас е потребителите
да знаят какъв е произходът на продуктите, къде, как и по какъв начин са
произведени.”
Става
световно значимо
И въпреки че движението стартира с 62 членове, то
се разрства мого бързо и след няколко години минава границите на Италия. Първи
към идеята се включват Швейцария, Германия и Франция.
Започват да се организират различни международни
гастрономически изложения, правят се панаири, като основната цел е да се
популяризират типични вина, ястия и хранителни продукти от дадена област.
Създава се международната мрежа Тера Мадре, която обединява фермери,
производители на традиционни храни, учени, готвачи, които спомагат за
запазването на разнообразието на вкусове и биологични ресурси в света. Всяка
година се правят изложения като Slow Cheese – световната среща на
производителите на традиционни млечни продукти в град Бра и Slow Fish – световен форум на представителите
на рибарството и консумирането на риба, които гарантират запазването на
морските и сладководните екосистеми.
Slow food създават и така наречената „съкровищница
на вкуса”. Целта е съхраняване на застрашени от изчезване растителни и
животински видове, хранителни продукти, но също така и начини за отглеждане на
животни, начини за приготвяне на храната, разнообразни рецепти.
Движението стои в основата на откриването на
първото в света висше учебно заведение по гастрономически науки. Университетът
е разделен на две части, като първата се намира в известния винарски град
Поленцо, а другата в Парма, световно известен център за производство на шунка и
пармезан. Целта е в него да бъдат обучавани млади специалисти по гастрономия,
които да не бъдат подмамени от масовите практики в световната кухня, а да се
научат да познават и пазят старите традиции и по-екологичните начини на
производство на хранителни продукти.
И у нас
Движението има своите почитатели и в България.
Страната ни вече е участвала на три световни изложения Terra Madre, както и на
изложението на сирена в град Бра. От 2007 година има създадена българска
комисия за оценка на продукти за включване в „Съкровищницата на вкусове”. В нея
вече са включени зеленото сирене от района на Черни Вит, породата Каракачанска
овца и производните й млечни продукти от района на село Влахи, както и
смилянкият фасул.
Бела Чолакова
Сп. Всичко за жената
