Съвети за здрава простата

 Продукти / ПростаРен / Съвети за здрава простата

„Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не само на липса на болест.

Световната Здравна Организация, 1948

Принципът на мъжкото начало е действието, създаването и осъществяването. Обикновено това не включва проява на слабост – и затова, дори когато забележат, че имат здравословен проблем, мъжете избягват да мислят за него. Статистиката сочи, че мъжете изчакват дълго, преди да потърсят медицинска или друга помощ, особено що се касае до проблеми, свързани с простатата. Според Световната здравна организация, 80% от мъжете в даден период от живота си, имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. Профилактиката, здравословният начин на живот, както и навременното отношение към собственото здраве, могат да спестят редица усложнения и неприятни преживявания.

Терминът „простата” се използва за първи път в Древна Гърция от Хипократ и Херофил. Думата произлиза от гръцкото „простат”, което означава „предводител”, „застъпник”. Напълно в унисон с идеята за първооснова, в Древна Индия са считали, че простатата е второто сърце на мъжа, и че центърът на мъжествеността се намира именно в нея. Неслучайно етимологията на думата съвпада със самата физиологична функция на простатата. Тя има съществено значение за оплодителната способност на силния пол и определя пълноценното психическо и физическо мъжко здраве.

Простатната жлеза се намира точно под пикочния мехур и „обгръща” горната част на уретрата, пред правото черво. Има размери на кестен. Тежи около 20-40 г. Снабдена е с мускули и фиброзни клетки, които й помагат да се свива. Основната й функция е да произвежда простатен секрет, който е важна съставка на семенната течност, способстваща придвижването и оцеляването на сперматозоидите до маточните тръби и яйцеклетката. Отделяните от простатата хранителни вещества – цинк, аминокиселини, лимонена киселина, витамини и захари, са полезни за качеството на мъжките полови клетки. Простатната жлеза секретира ензими, които осигуряват такъв вискозитет на семенната течност, който максимално да благоприятства движението и живота на сперматозоидите.

Простатната жлеза, част от половата система, се променя и развива през целия живот на мъжа. При децата, тя е малко образувание, в което преобладава мускулна тъкан. След пубертета нараства, а в старческа възраст настъпва обратно развитие на жлезата. Като всеки друг орган, за простатата са характерни различни заболявания – някои, свързани с напредването на възрастта, а други, зависещи предимно от начина на живот. Те могат да бъдат най-вече следните три:

  • Доброкачествена хиперплазия на простатата;
  • Простатит;
  • Рак на простатата.

Доброкачествена хиперплазия на простатата (ДХП)

Какво представлява ДХП

Простатната жлеза се състои от два вида жлези – периуретрални (разположени около уретрата)  и периферни. Хиперплазия на простатата (Аденом на простата) е доброкачествено разрастване броя на периуретралните жлези, които притискат уретрата. Именно затова симптоматиката е свързана най-вече с проблеми с уринирането. Аденомът на простатата е едно от най-често срещаните доброкачествени социално значими състояния при мъжете, което влияе много силно върху качеството на живот на пациентите. Заболяването изисква ранно диагностициране и адекватно лечение.

Статистика

  • Около 25% от мъжете на възраст над 40 години страдат от заболяването;
  • Също и 50% от мъжете над 50 годишна възраст;
  • До 80% – над 60 години и над 90% при мъжете над 80 години;
  • Само 5,6 % от мъжете на възраст 40-70 г. се консултират с уролог, андролог, фитотерапевт по повод на уринарните си проблеми.

Симптоми

Признаците са толкова по-подчертани, колкото по-голяма е хипетрофията на жлезата и последващото стеснение на уретрата. Някои мъже имат по-широка уретра, така че те нямат оплаквания. При други, и най-лекото уголемяване на простатата води до трудности в уринирането. Симптоматиката се изразява в:

  • Често нощно уриниране;
  • Често уриниране през деня;
  • Затруднения в началото на уринирането;
  • Намаление на количеството и силата на пикочната струя.

За да се установят точно симптомите на заболяването, е създаден Международният Простатен Симптоматичен Индекс (МПСИ). Попълва се самостоятелно от пациента и дава количествена оценка на симптомите, причинени от доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ). Освен това, дава възможност да се оценят резултатите от лечението.

Международен Простатен-Симптоматиечн индекс (МПСИ)

Причини за развитие на ДПХ

Причините за появата и развитието на ДПХ все още не са напълно изяснени. Счита се, че етиологията и патогенезата на заболяването са комплексни и зависят от много неща: хормони, възраст, растежни фактори, начин на живот – хранене, околна среда и др.

  • Клетъчният растеж се стимулира от превръщането на тестостерона в DHT (дехидротестостерон – силно активно производно на тестостерона), под влияние на ензима 5-α-редуктаза.
  • Друга причина е превръщането на тестостерона в естроген, под влияние на ензима ароматаза, който също влияе на растежа на епителните клетки на простатата.
  • Предположенията за съществуващата връзка между ДПХ и възпалителните заболявания, камъните в простатната жлеза, склеротичните промени в областта на шийката на пикочния мехур и кръвоносните съдове засега все още не са потвърдени.

Фактори, предразполагащи развитието на хиперплазия на простатата

  • След 40-та година при мъжете настъпват естествени хормонални промени, по подобие на менопаузата при жената. Определят се с термина „андропауза”. Проявленията й са свързани именно с прогресивно намаляващите нива на свободния тестостерон, докато нивото на естрогените (женските полови хормони) остава същото или относително нараства.
  • Повишаване нивото на естрогените е все по-често явление. Причината е в присъствието на така наречените ксеноестрогени (или фалшиви естрогени). Най-чести източници са различните деривати на нефтохимията: пестициди, пластмаси, емулгатори (съдържащи се в почти всички козметични
    продукти), месо от животни, третирани с естрогенни препарати чрез храната за наддаване на тегло. Всички ксенохормони са токсични и болшинството от тях имат естрогенно въздействие върху мъжкия и женския организъм.
  • Разграждането на естрогена се извършва в черния дроб, т.е. всякакви проблеми с него (възпалителни процеси, хепатит, цироза), допълнително биха допринесли за увеличаване нивото на естрогена, а оттам и потенциалната опасност за хиперплазия на простатата.

Усложнения

  • Остра задръжка на урина – внезапна, болезнена неспособност за уриниране. Необходима е спешна консултация с уролог. Може да се наложи поставянето на катетър.
  • При някои мъже с увеличена простатна жлеза, се наблюдават твърде честиинфекции на пикочните пътища.
  • Камъни в пикочния мехур – могат да причинят инфекция, дразнене на пикочния мехур, кръв в урината, възпрепятстване на уринирането и др. Причина за появата им е невъзможността да
    се изпразни напълно пикочния мехур.
  • Увреждане на пикочния мехур – мускулната му стена се опъва и отслабва и вече не се съкращава правилно. Това се случва, когато пикочният мехур не е напълно изпразван в продължение на
    дълъг период от време. Количеството на тази остатъчна урина продължава да се увеличава и започва да притиска уретерите по посока на бъбреците. Такъв процес може да доведе до тотална бъбречна недостатъчност.
  • Увреждане на бъбреците – високото налягане в пикочния мехур, поради задръжка на урина, може
    директно да увреди бъбреците или да позволи на инфекции от пикочния мехур да стигнат до тях. Когато увеличената простатна жлеза причинява запушване на бъбреците, може да се стигне до състояние, наречено хидронефроза – разширение на структурите за събиране на урината в единия или двата бъбрека.

Как се диагностицира хиперплазия на простатата

  • Вашият лекар ще Ви накара да попълните въпросника – МПСИ, за да установи началното състояние.
  • Ехография на пълен пикочен мехур. Следи се за нормалните размери на простатната жлеза, които са приблизително 2х3х4 см.
  • Ректално туширане – това изследване позволява на специалиста да опипа простатата чрез вмъкване на пръста си в ректума. Така се определя големината, формата, консистенцията и отношението на жлезата спрямо съседните тъкани и органи.
  • Анализ на урината – може да помогне да се изключат инфекция или други състояния, които предизвикат подобни симптоми.
  • Кръвна проба за Простатоспецифичен антиген (ПСА). Нормално е простатната жлеза да произвежда простатоспецифичен антиген (ПСА), който помага да се втечни спермата. Когато имате увеличена простатна жлеза, нивата на ПСА са увеличени.
  • Изследване на пикочния поток. Това изследване измерва силата и размера на уринарния поток. (Уриниране в контейнер, прикрепен към специална машина.)
  • Урофлоуметрията е тест, който изследва количеството, скоростта и времето, за което се отделя урината. Измерва се възможността за пълното изпразване на пикочния мехур. Най-често се прави с помощта на ултразвук и се измерва останалата в пикочния мехур урина.
  • Трансректална ехография. Ултразвуковото изследване осигурява измерване на обема на простата и разкрива подробно анатомията на простатната жлеза.

Лечение на хиперплазия на простатата

Прогресирането на ДПХ значително влияе върху качеството на живот на мъжете, но рядко е животозастрашаващо състояние.

При слабо увеличение на простатната жлеза и липса на остри симптоми се прилага диета, която често води до подобрение и възвръщане размерите на простатата:

  • Намалете консумацията на мазни меса, млечни продукти и рафинирани въглехидрати.
  • Предпочитайте храни, богати на цинк (тиквени семки, кореноплодни зеленчуци, зърнени храни). Неговият недостиг е свързан с простатната хиперплазия. Установено е, че нормално в простатата се съдържа няколко пъти по-голямо количество цинк, отколкото във всеки друг орган в човешкото тяло. Проучвания показват, че цинкът блокира превръщането на тестостерон в дехидротестостерон.
  • Селенът подобрява вътреклетъчната обмяна и микроциркулацията, което осигурява необходимите хранителни вещества на простатата и регулира клетъчния растеж. Действа антиоксидантно и имуностимулиращо. Съдържа се най-много в бразилските орехи.
  • Редовно консумирайте леща, ядки и царевица. Те са с високо съдържание на глутаминова киселина – аминокиселина, която влияе върху възпрепятстването на растежа на клетките на простатата.
  • Избягвайте кофеиновите напитки, тютюнопушенето,  алкохола и пикантните храни.

При умерени симптоми класическата медицина предписва медикаменти, облекчаващи спазмите и честотата на уринирането. Съществуват два вида лекарства, които се предписват при хиперплазия на простатата:

  • Алфа-блокерите отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове, простатната жлеза и шийката на пикочния мехур. Тези лекарства нямат добър ефект при всички мъже. Някои от страничните ефекти включват замаяност, умора и обърканост.
  • Инхибиторите възпрепятстват дейността на ензима 5-алфа-редуктаза да превръща хормона тестостерон в дехидротестостерон, в резултат на което увеличената жлеза може да спадне с 20%
    и страданието да се облекчи. Тези лекарства също не помагат при всички пациенти. Страничните ефекти се изразяват в: спад на сексуалния нагон, трудно постигане на ерекция, проблеми при еякулация и др.

Лечението на тежките форми според класическата медицина е оперативно. Може да бъде осъществено по няколко начина, които се определят в зависимост от големината на нарастването и евентуални усложнения в състоянието (големината на самата простатна жлеза, камъни в пикочния мехур и общото здравословно състояние на пациента).

Фитотерапия

  • Пигеум (Pygeum Africanum) има ефект при лечението и профилактиката на доброкачествената хиперплазия на простатата. Възпрепятства растежа на епителните клетки на простата, действа диуретично и имуностимулиращо.
  • Палмата-джудже Сао Палмето (Sеrenoa Repens ) се прилага за лечение на увеличена и възпалена жлеза, болезнена еякулация и уриниране. Води до намаляване на хормоналната чувствителност.
  • Върбовките (Epilobium parviflorum, Epilobium angustifolium) имат силно влияние върху простатната жлеза. Epilobium parviflorum възпрепятства нарастването на простатната жлеза. Съдържащите се в билката активни вещества, от една страна, инхибират ензима ароматаза, който превръща тестостерона в естроген, а от друга – инхибират ензима 5-α-редуктаза, превръщащ тестостерона в
    дехидростестостерон. Освен това предотвратява и растежа на самите епителни клетки. Растението има и диуретични, и противовъзпалителни свойства. Повлиява добре цялата отделителна система.
  • Коренът от коприва действа на хормонално ниво, освен това има диуретичен и противовъзпалителен ефект.
  • Петър Димков препоръчва следната комбинация от билки: корени ответрогон, златна пръчица, кори от леска и магданоз.
  • Листата от смокиня действат антибактериално и прочистващо организма. Имат и диуретично действие, подобряват кръвообращението.
  • Репеят заздравява самата тъкан на простатата и балансира хормоните.
  • Тиквените семки са богати на цинк, както и на полезни аминокиселини – глицин, аланин и глутамин.
  • Бразилският орех е богат на селен, благотворен за дейността на простатата.
  • Лененото семе е богато на омега мастни киселини, които повлияват успешно хормоналното равновесие в организма.

Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на хиперплазия на простатата 

  • Избягвайте физически натоварвания, особено при пълен мехур.
  • Избягвайте отлагане на уринирането.
  • Следете за редовното си освобождаване на червата. Запекът би могъл да изостри негативните симптоми.
  • Намалете приема на наситени мастни киселини – червено тлъсто месо, пържени храни.
  • Преустановете тютюнопушенето и приема на алкохол. Алкохолът води до недостик на цинк в организма.
  • Наблягайте на бобови растения, ядки и семена.
  • Поемайте повече вода и течности.
  • Вегетарианската диета намалява приема на изкуствени хормони, с които хранят животните, което би намалило риска от хиперплазия на простатата.
  • По последни проучвания антиоксидантите пряко възпрепятстват нарастването на простатаната тъкан. Обогатете менюто си с достатъчно  селен, цинк, витамин С, А, Е, бета каротен. Яжте повече плодове, зеленчуци и ядки.
  • Освободете се от излишното тегло; излишните мастни тъкани могат да нарушат хормоналното равновесие в организма.
  • Фибрите,  на които са богати зеленчуците, плодовете и пълнозърнестите храни, остават неразтворени в храносмилателните пътища и по този начин поемат излишните хормони, отделяни в жлъчката. Така те по-лесно излизат навън през червата и не се реабсорбират, нарушавайки хормоналното равновесие.
  • Леките физическите упражнения са полезни за простатата, защото раздвижват кръвта в областта на кръста. Избягвайте продължителното обездвижване.
  • Правете контрастен душ, който подобрява кръвообращението.

Простатит

Какво представлява простатитът. Видове простатит.

Простатната жлеза е изпълнена с много канали, които лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат от сгъстена секреция или малки камъчета. Простатитът представлява възпаление на жлезата. Може да бъде:

  • Остър бактериален;
  • Хроничен бактериален;
  • Небактериален;
  • Синдром на хроничната тазова болка.

Статистика:

  • Простатитът се среща във всички възрасти на полово активните мъже и все по-често се открива при съвсем млади момчета.
  • Простатитът е най-честата урологична диагноза при мъже, по-млади от 50 години.
  • Простатитът е третата най-честа диагноза при мъжете над 50 години.

Симптоми, характерни за различните видове простатит:

  • Парене при уриниране;
  • Чести позиви за уриниране;
  • Болки в корема, особено в долната част;
  • Затруднена ерекция;
  • Затруднена еякулация;
  • Кръв и/или гной в урината;
  • Остра миризма на урината;
  • Втрисане;
  • Висока температура;
  • Болки по време на дефекация;
  • Болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите;
  • Пронизваща болка между скротума и ануса;
  • Силна болка при еякулация;
  • Водниста секреция от пениса;
  • Болезнена и/или преждевременна еякулация и кръв в спермата.


1. ОСТЪР БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ

Това е бактериална инфекция, с най-чести причинители:  Е.coli, Proteus mirabilis, Klebsiella, Enterococcus faecalis, S.epidermidis, S.aureus, Serratia, P.aeruginosa, Enterobacter, Providentia. Понякога причинителите са микроорганизмите на венерическите болести (гонорея, хламидии). Един от гъбичните причинители е Candida spp. От паразитите в най-голям процент причинители са: Trichomonas vaginalis.

Възможни са няколко механизма на проникване на бактериите в простатната жлеза:

  • Каналикуларен (най-честия) – при инфекция на уретрата (уретрит), по съседство, след колонизация на задната уретра, причинителите попадат в простатата.
  • По съседство от други органи – възможно е заразяване на простатата с бактерии от ректума, както чрез директна инвазия през стената му или по лимфогенен път. Бактерии могат да нахлуят от бъбреците или пикочния мехур.
  • Хематогенен (кръвен) път – след прекарано инфекциозно или гнойно заболяване на друг орган, причинителите попадат в простатата, по кръвен път.

2.  ХРОНИЧЕН БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ

Хроничният простатит е често срещано заболяване. Медицинската статистика разкрива, че 20% от мъжете под 40 години и трима от всеки пет в по-напреднала възраст, имат хроничен бактериален простатит, който може да протече и без външни симптоми. Лечението на простатита много често се подценява. Една от причините за хронифициране на заболяването е именно недолекуваният остър простатит. Почти всеки неправилно или ненавременно лекуван уретрит или остър простатит хронифицира. Хроничният простатит се счита за такъв, когато продължителността на симптомите е по-дълга от три месеца.

3.  НЕБАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ

Най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии. Общоприето обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква химическо дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт на пълен мехур.

Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление.

4. ХРОНИЧЕН ТАЗОВ БОЛКОВ СИНДРОМ

Състояние, при което се отбелязват типични симптоми на простатит, но няма никакви признаци, говорещи за инфекции или възпаления. Понякога дадените симптоми се предизвикват от тазовите мускули или от заболявания на пикочния канал.

Фактори, предразполагащи развитието на простатит

  • Сексуалните контакти, без предпазни средства (включително и аноректалните сношения) са една от основните причини за разпространението на заболяването сред младите мъже в активна полова възраст.
  • Увеличение честотата на това заболяване е свързано с начина на живот, който мъжете водят – дълго време, прекарано зад волана, което е нефизиологична за организма поза;  обездвижване; нездравословни хранителни навици.
  • Предразполагащи фактори са стеснения и аномалии на уретрата, травми по простатата, особено такива, причинени от следоперативно инфектиране.
  • Много често използването на катетър е свързано с наличието на бактерии в пикочния мехур, които лесно могат да нахлуят и в простатата.

Усложнения при нелекуван простатит

Значимостта на заболяването се определя от последиците, даващи значителни психологически и социални проблеми при мъжете. В много случаи, след прекарани възпалителни заболявания на простатата може да се стигне до инфертилитет (безплодие) и еректилна дисфункция (импотентност). Други усложнения могат да бъдат:

  • Хронифициране на простатита, което значително да усложни лечението;
  • Инфекцията може да се предаде по съседство и да се инфектират и други органи– уретра, пикочен мехур, бъбреци;
  • Възпаление на епидидима – навита тръбичка, разположена на задната част на тестиса (епидидимит);
  • Абсцес на простатата (изпълнена с гной кухина в простатата)

Как се диагностицира простатит

  • Най-важното изследване за диагностицирането на бактериален простатит е количественото микробиологично изследване на урина, еякулат и простатен секрет, както и тяхното микроскопско изследване. Резултатите от лабораторните изследвания са с характерни промени и отличителните за остра инфекция левкоцитоза и завишено СУЕ. Типично е наличие на левкоцити и положителна бактериална култура в простатния секрет. Присъствието на 5-10 левкоцита на поле при микроскопско увеличение 450, показва инфекция.
  • Поставянето на диагнозата „възпаление на простатата” и определянето типа простатит изисква определен алгоритъм. При острите заболявания е задължително снемането на анамнеза както на болния, така и на неговия партньор поради наличието на полово-предавани форми на инфекцията.
  • Ехография на простатата.
  • Основно значение за диагнозата има простатният секрет. Получава се след масаж на простатата.

Лечение на простатит

Много често лечението на простатита е затруднено. От една страна, невинаги може да се изолира и определи точният причинител, а от друга – възможно е наличие на друга инфекция в организма, която да е първоизточник. Често, подобна инфекция въобще не се търси и диагностицира. Най-често, класическата медицина предписва антибиотици. Особена трудност е, че не всички медикаменти имат добра проникваща способност в простатата, поради наличието на кръвно-простатна бариера, която възпрепятства навлизането на някои вещества и лекарствени препарати. Тази бариера, подобна на други в организма, всъщност е механизъм, намаляващ токсичното натоварване на органа, което неимоверно би следвало от агресивните антибиотични препарати. Това обяснява и известната трудност при намиране на подходящото лечение за простатита. За щастие, билковите растения не срещат подобни препятствия.

Фитотерапия

  • Свойствата на Върбовките (Epilobium parviflorum и Epilobium angustifolium)са добре познати при лечението на всякакви неразположения на простатата. Използват се от векове в в цяла Европа, както и в Руската традиционна медицина. Те са известни със силните си противовъзпалителни свойства, оказващи благотворно влияние при простатит. Скорошни проучвания сочат, че Върбовката има антибактериално действие, особено върху Ешерихия коли, една от бактериите, причинител за простатита. Знае се, че Теснолистната Върбовка (Epilobium angustifolium) съдържа определени високоактивни вещества, ограничаващи възпалението. Растението има и успокояващо действие, влияещо благотворно върху раздразнените пикочни пътища. Освен това действа и силно диуретично, като прочиства уринарния тракт и спомага за бързото елиминиране на бактериите и
    от простатата.
  • Добър ефект имат и други диуретични билки, като Царевичнатa коса, Баросмата, Хвойната, Магданозът и Мечото гроздe.
  • Червената боровинка и брезата имат антисептично действие върху пикочните пътища.
  • Ехинацеята има противовирусни, противобактериални свойства и лекува инфекцията.
  • Копривата и куркумата са противовъзпалителни средства.
  • Листата от ружа успокояват усещането за парене при уриниране.
  • Комбинацията от Златна пръчица и Червена боровинка има особено силно благотворно влияние, като изчиства бактериите, действа противовъзпалително, диуретично и имуномодулиращо.
  • Сокът от грозде притежава бактерицидни, пикочогонни и противовъзпалителни свойства. Трябва, обаче да се има предвид, че гроздето е богато на много захари, които биха могли да подхранят някои от бактериите. Затова, по-добре е да се приема гроздово семе екстракт, който се усвоява много по-пълноценно. Той подобрява кръвообращението, което допълнително спомага на организма да се пребори с инфекциите.
  • Ветрогонът има диуретичен ефект и общоукрепващо действие върху простатната жлеза.

Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на простатит

  • Препоръчва се ограничаване приема на алкохол, лютиви храни, кафе.
  • Увеличете приема на течности. Приемайте по 3-4 литра вода на ден, за да стимулирате допълнително отделянето на урина. Това ще спомогне елиминирането на бактериите и е добра профилактика за възпаленията на пикочния мехур и бъбреците, както и за обезводняването.
  • По време на лечението се препоръчва въздържане от полови контакти.
  • Елиминирайте от диетата хлорираните и флуорираните води, рафинираните храни.
  • Дългото стоене в непривична поза създава условия за инфекции. Постоянното седене на работното
    място, пред телевизора у дома, пред компютъра, зад волана и т.н. предизвиква застой в кръвта в малкия таз и създава идеални условия за развитието на простатит.
  • Яжте богати на селен храни, като пшеничен хляб, чесън, растителна храна и бразилски орехи. 1-2 бразилски ореха на ден са достатъчни да подържат оптималната ви дневна доза. Селенът участва в образуването на семенна течност, подобрява кръвообращението и микроциркулацията, което
    способства за по-доброто проникване на активните лечебни вещества в простатата. Освен това стимулира имунната система и образуването на Т-лимфоцитите, които са отговорни за справяне на инфекциите в организма.
  • Съвременни проучвания показват, че витамин С има особен ефект върху сперматогенезата. Той спомага да се прочистят токсичните химикали. Приемайте храни, богати на витамин С, като червени чушки, броколи, магданоз, ягоди, портокали, киви.
  • Консумирайте по 30-60 гр сурови тиквени семки на ден. Те са богати на цинк. Цинкът е изключително необходим за премахване на евентуално възпаление на простатата и за подържане на нормалната сексуална функция при мъжа.

Рак на простатата

Когато се говори за болестни състояния на простатата, няма как да не се спомене рака на простатата.

Ракът на простатата е карцином, който се развива от жлезистите клетки, които вследствие на някакви причини (недобре проучени все още) претърпяват различно по степен раково израждане. Счита се, че развитието на рака на простатата е под влияние на мъжките полови хормони, но точният, отключващ механизъм, не е достатъчно изяснен. Някои изследователи сочат, че предразположението се предава по наследство. Профилактиката е много важна при семейства, в които има генетична обремененост.

Дългогодишни изследвания показват, че при голям процент от мъжете между 50 и 80 години заболяването съществува без външно проявени симптоми. В ранните му фази те напълно отсъстват! Причината е, че 90% от туморите се развиват по външната страна на простатата и не пречат на уринирането. Те нарастват бавно и може да минат четири-пет години преди да удвоят размера си. Затова е от изключително значение, честотата на профилактичните прегледи, които всеки мъж е необходимо да прави след навършване на 50 години.  В по-късните стадии, симптомите могат да са сходни с тези на Хиперплазия на простатата.

Профилактика

  • Фитоестрогени – оризови и соеви продукти, риба, зеленчуци, зърнени храни, кръстоцветни растения (роднини на зелето и ряпата) – всички тези храни са богати на слаби растителни хормони (изофлавоноиди, фитоестрогени), които се отделят по време на храносмилането. Смята се, че влизайки във взаимодействие с естествените мъжки хормони, те играят защитна роля. За разлика от естрогена в полуфабрикатите и околната среда, получен от синтетични източници), растителният естроген е толкова близък до естествения човешки естроген, че е в състояние да предизвика производството на протеин, който абсорбира (и неутрализира) изкуствените естрогени,
    както и ендогенните мъжки хормони. Така простатата е по-малко изложена на хормонално въздействие и съответно — на риск от заболяване.
  • Антиоксидантите имат своята роля в защитата на организма от вредните влияния на околната
    среда. Абсорбирайки вредните свободни радикали, които се образуват в организма при нормалните процеси на обмяна на веществата, те намаляват риска от коронарна болест и рак. Обогатете ежедневния си прием на антиоксиданти, полезни за здравето на простатата – витамин С, витамин Е, селен и др. Обикновено те се съдържат в плодовете и зеленчуците.
  • Приемайте много броколи, зеле, карфиол. Tе са богати на специфичен вид антиоксиданти, наречени „изотиоцианати”, известни със своето антикарценогенно действие.
  • Селенът е много силен антиоксидант. Освен това, има способността да елиминира токсини и тежки метали от тялото. Действа имунистимулиращо, като подобрява дейността на белите кръвни телца, макрофагите, което допълнително увеличава собствените защитни сили на организма. Минералът селен насърчава производството на глутатион пероксидаза, антиоксидант, който много е проучван за здравето на простатата. Селенът може да забави растежа на туморите чрез потискане развитието на кръвоносните съдове в раковите клетки. Съдържа се  в най-големи количества в бразилския орех и по-слабо в пшеницата, чесъна, кромида и др.
  • Приемайте повече домати, дини и кайсии. Те са богати на ликопен, който има своята роля в профилактиката на рака на простатата.
  • Според последни проучвания, гроздовото семе има голямо значение за профилактика на рака на простатата. Съдържащите се в него проантоцианидини са едни от най-силните антиоксиданти. Освен това, екстрактът от гроздово семе причинява апоптична клетъчна смърт на простатните раковите клетки. (апоптозата е физиологичен процес на клетъчно самоунищожаване)
  • Проучвания сочат, че Оenothein B – едно от активните вещества във Върбовката – има известен възпрепятстващ ефект върху нарастването на простатните ракови клетки.

Общи съвети за здрава простата

  • Ограничете контакта с пестициди и други замърсители.
  • Приемайте достатъчно количество вода (нужното за организма количество се измерва като теглото (в кг) се умножи по 0,03, т.е. ако тежите 70 кг, то приблизителното количество вода, на ден, което трябва да приемате, е 70 х 0,03 = 2,100 литра.) Увеличете приема при жега, усилена
    физическа работа, треска, разстройство и други фактори, които предизвикват увеличена загуба на течности.
  • Важно е да се спазва добра лична хигиена.
  • Добре е да се избягват сексуални контакти, без предпазни средства.
  • Избягвайте носенето на много тесни дрехи. Притискането създава условия за възникване на застойни явления и инфекции.
  • Движението подобрява кръвообращението. Не карайте велосипед – това само оказва допълнително налягане върху простатата. Ходенето е благотворно за този ред проблеми. Простатата се нуждае от специално упражняване. Мускулът с форма на осморка, който захваща задния отвор и пениса, трябва да бъде обект на “тренировка”. На всеки час по 10 минути този мускул трябва ритмично да се свива, но много бавно. На 1-2-3-4-5 напрягаме, а на 6-7-8-9-10 отпускаме. Това може да се прави при всяко положение на тялото.
  • Свикнете често да изпразвате пикочния мехур. Застояването на урина може да бъде предпоставка за появата на бактерии и инфекции.
  • Старайте се да подържате „редовен стомах”. Запекът повишава вътрекоремното напрежение и провокира застой в простатата. Въобще храносмилателните смущения могат да бъдат предпостака за инфектиране и уголемяване на простатата.
  • Грижете се на трапезата Ви да присъстват постоянно храните, богати на селен, цинк и витамин С.
  • Намалете приема на пикантни подправки; избягвайте прекалено лютите, кисели, солени храни.
  • Защитавайте се от влага и от студ.
  • Правете редовни профилактични прегледи.

Знаете ли, че…

  • Никотинът уврежда осем пъти повече бъбреците, пикочния мехур и простатата, отколкото белите дробове.
  • Мария Требен в своята книга „Здраве от аптеката на Господ” нарича Върбовката „вълшебната билка за простата.”
  • Простатитът е запазена марка на пушачите, половите атлети и шофьорите.
  • Руските царе са давали злато, за да получат лечебната Върбовка, наричана „Иван чай”.

Заключение

Използването на растенията като лечебно средство е несъмнено най-старата и всеобхватна терапия в света. Главната цел на билковите средства е да стимулират естествените способности за самоизцеление на организма. Причината, поради която растенията, оказват въздействие върху човешката физиология, се дължи на факта, че всички живи същества имат близки по състав и строеж химически компоненти. Веществата, съдържащи се в растенията, могат да оказват сравним ефект при хората, защото ние произхождаме от общи биологични предци, а и защото, някои от основните елементи в клетките на човека притежават свойства, подобни на тези на растителните клетки. На това се дължи и фактът, че много често, растителни препарати, с лекота стигат до места в организма, които са трудни за синтетичните лекарствени продукти. Освен това, заради своята безопасност, повечето фитопродукти могат да се приемат дълго време, докато настъпи подобрение.