Как да преодолеем цистита?

 Продукти / ЦистиРен / Как да преодолеем цистита?

Пикочният мехур е събирателният резервоар, в който всички вещества, отделяни от бъбрека под формата на урина, чакат, докато могат да напуснат тялото. Натискът, който създава количеството урина, след известно време налага тя да се изпусне, което води до облекчение. Напорът и от физиологична, и от психологична гледна точка, винаги ни подтиква да се облекчаваме, да се освободим от „напрежението“. Но натискът, упражняван отвън, стотиците правила и забрани от всякакво естество, както и стресът, най-често се изразяват в задържане и неспособност да се отзовем на „повика на природата“, от което следват неизчистване, необлекчаване, а оттам – болестни процеси.

Възпаленията на пикочния мехур не са редки заболявания. Бъбреците, уретерите, пикочният мехур и уретрата участват във филтрирането и отделянето на урината от организма. Циститът (който обичайно е проява на инфекция на пикочния мехур), уретритът (инфекция на уретрата) и пиелонефритът (инфекция на легенчетата на бъбреците) се срещат по-често при жените, но от тях могат да боледуват и мъжете.

Какво представлява циститът? 
Видове цистити:

Остър цистит: най-често срещаното заболяване на пикочния мехур. Представлява възпалително състояние на неговата лигавица. Заболяването е преди всичко на бактериална основа, с най-чест причинител Escherichia coli, но може да се дължи на вируси или гъбички. Терминът „цистит“ често се използва и за други инфекции и раздразнения по цялата пикочна система. Винаги се свързва с чести позиви за уриниране и чувство на парене по време на уриниране. Ако не се излекува изцяло, може да стане хроничен.

Хроничен цистит: най-често е причинен от предишно заболяване, което не е било излекувано напълно. Инфекцията не е отстранена изцяло и остава скрита, проявявайки се при най- малката възможност – понижаване на имунитета (настинка, грипни състояния), стрес или пък пренатоварване.

Неинфекциозен цистит може да възникне вследствие на травма, поемане на изгарящи химични субстанции или агресивно медикаментозно лечение, които да променят както химичния и биологичния баланс в организма, така и да повлияят адекватността на имунния отговор.

Радиационен цистит: особен вид неинфекциозен цистит, възникващ непосредствено след облъчване, лъчева терапия или химиотерапия.

Статистика

  • Всяка втора жена поне веднъж през живота си е боледувала от цистит.
  • Циститът и уретритът са с много висока честота и с множество рецидиви.
  • Тези инфекции се срещат най-вече при жените, но и при мъжете се увеличават с напредването на възрастта. При хипертрофия простатата, поради физическата близост, може да повлияе чрез натиск върху пикочния мехур, което да увеличи риска от възпаление.
  • При 85% от заболелите жени циститът често се повтаря (рецидивира) и става хроничен.
  • Към регистрираните заболели е редно да се добавят недиагностицираните или грешно диагностицираните пациенти, което значително увеличава реалния брой страдащи от цистит. Понякога са нужни от 5 до 7 години, за да се диагностицира хроничният цистит.
  • 90% от заболелите с хроничен цистит са жени.
  • Най-често срещаната възраст на заболелите от цистит е около 40 години. 25% от жените са под 30 год. Хроничният цистит може да засегне съвсем млади хора, включително и деца.

Симптоми

„Тоалетната е стаята, в която най-често стоя през последните часове. Уринирането е мъчително и болезнено. Тежки и бавнонижещи се секунди, в които нищо не се случва – накрая, не само че се отделя съвсем малко урина (няколко капки), но това е съпроводено със силно парене и болка. Все едно нещо ме дърпа и разкъсва. Не мога дори да погледна чашата с вода от страх, че ще ме заведе отново в тоалетната. Не мога да спя, да се храня. Не мога да съм нормален човек.”
Така описва 32-годишната Ани своите оплаквания при цистит.

Циститът се изявява със следните симптоми:

  • чести непреодолими позиви за уриниране;
  • уринирането е придружено с болки и парене;
  • обикновено урината има силен, неприятен мирис;
  • понякога урината е мътна;
  • болка непосредствено над срамната кост;
  • децата, които боледуват от цистит, обичайно се оплакват от болки ниско долу в корема и парене при уриниране;
  • може да има наличие на кръв, дължаща се на кървене от възпалената стена на мехура;
  • острият цистит обикновено не се съпровожда с повишаване на температурата, нито пък от болки в кръста и лумбалните области. Появата на такива е признак за усложнение и трябва да се уточни навреме.

Тъй като симптомите обикновено са доста силни, това може да доведе до допълнителни неразположения:

  • Честото ходене до тоалетна (на всеки 15-20 минути) води до нездрав сън, а оттам и съпътстващите проблеми – умора, депресия, главоболие, понижен имунитет.
  • Хората с остър или изострен цистит не могат да пътуват, а често и изобщо не могат да излязат от вкъщи.
  • Циститът не позволява никаква сексуална активност, докато симптомите не бъдат остранени.

Защо жените боледуват по-често от цистит?

Уретрата (каналчето, което отвежда урината от пикочния мехур) при жените е много къса и се отваря на нивото на влагалището – зона, нормално колонизирана от бактерии. Понякога се случва бактерии да проникнат по уретрата в пикочния мехур и да предизвикат цистит или инфекция на долните пикочни пътища. Бактериите, които се изкачват по уретрата до пикочния мехур, често могат да бъдат следствие от замърсяване с фекалии или вагинални секреции. При жената близостта на аналното отверстие и влагалището до уретрата могат да бъдат причина за лесното преминаване на бактериите. Тъй като уретрата на мъжа е много по-дълга, тънка и извита, подобно проникване на бактерии е по-трудно и затова най-често то се дължи на допълнителен предразполагащ фактор или друго заболяване. Ето защо при мъжа циститът обикновено е усложнение, вследствие на други проблеми, предразполагащи към инфектиране по съседство.

Какво причинява цистит?

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактерии (от латински colon – дебело черво).

В около 70-95% от случаите при- чинителите на цистит са Escherichia coli. Това са бактерии, които нормално обитават червата, помагат за храносмилането и унищожават някои вредни микроорганизми, но попаднали в пикочните пътища и в пикочния мехур, те водят до възпаление.

По-рядко, около 5-15%, причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.

Срещат се и други причинители като Proteus mirabilis и Klebsiella.

Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Понякога е възможно да съществуват бактерии в пикочния мехур без наличието на каквито и да било симптоми (особено при по-възрастните). Това се дължи на недостатъчното му изпразване, което води до застой на урината и може да предизвика лека инфекция. Възпалението би могло да бъде резултат от приема на някои лекарства (като антидепресанти и антибиотици) или от обездвижване или запек. Можете да научите как да преборите констипациятаТУК.

Микроорганизми могат да попаднат в пикочния мехур чрез кръвта или лимфата от огнища с хронично възпаление. Заболявания като грип и хемороиди се усложняват с развитие на цистит, когато бактерии проникнат в пикочния мехур по кръвен път.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

Фактори, предразполагащи развитието на цистит:

Хигиена. Поради анатомичната особеност на женските органи и възможността на бактерии лесно да нахлуват към пикочния мехур, от огромно значение е поддържането на добра лична хигиена. Рядката смяна на дамските превръзки е предразполагащ фактор за появата на цистит. Но и прекомерната хигиена може да бъде отключващ фактор. Употребата на дезинфекциращи сапуни и вагинални душове, с които се цели „почистване” на вагината и влагалището, води до унищожаване на сапрофитната флора (микроорганизми, които нормално обитават тази зона и не представляват опасност). По този начин се улеснява развитието на конкурентните им патогенни бактерии, които водят до цистит.

Намалена имунна защита. Нормално нашият организъм е атакуван ежедневно от всякакви микроорганизми, които имунната ни система бързо обезврежда. Понякога и най-безобидната наглед настинка би могла да предизвика отслабване на имунния отговор, промяна на вагиналната флора, а оттам и нахлуване на патогенни микроорганизми, които да станат причина включително за цистит.

Проблеми с гастро-интестиналния тракт. Запекът и диарията могат да бъдат фактор за поява на цистит, предимно у жените. Те обикновено са свързани с увеличаване броя на определени бактерии, които после лесно попадат във влагалището, а оттам и в пикочния мехур и стават причина за възпалението му.

Бременност. Поради механични и хормонални причини, циститите са по-често срещани по време на бременност. Уголемената матка притиска пикочния мехур и пикочните пътища, което създава благоприятни условия за възникването на уроинфекции. Често по време на бременност се увеличава и самият обем на пикочния мехур, което забавя функцията му. Повишава се и алкалността на урината, което също може да причини неспособност тя да се пребори с евентуални бактериални нашествия. Нерядко се наблюдава албуминурия (в урината се установява наличието на албумин, което означава, че могат да се загубят ценни за организма вещества), водеща до инфекциозни състояния. При 20-40% от случаите симптомите са дискретни или дори липсващи. Това налага по-чести изследвания, дори и без наличие на симптоми, както и своевременно лечение, защото при липса на симптоми много лесно и бързо инфекцията може да достигне до бъбреците. Освен това циститът може да бъде предразполагащ фактор за развитие на по-сериозни заболявания.

Недостатъчен прием на вода. Количеството вода, което всеки трябва да приема като минимум, може да се съобрази с килограмите, като ги умножи по 0,03. Ако тежите 50 кг, то средно трябва да приемате по 1,5 литра вода на ден. При прием на по-малко течности, съответно и уринирането е по-рядко, с което се намалява механичното миене на пикочния мехур и уретрата от урината, следователно бактериите имат много повече време да се размножават. Освен това често цистит възниква, когато човек приема нормално количество течности при обикновени условия, но пропуска да ги увеличи, когато нуждите на организма от вода рязко нарастват (при повишена температура на околната среда, голямо физическо натоварване, сериозни чревни разстройства или продължителна треска).

Хора с катетър. Всеки, който ползва катетър, има бактерии в своя пикочен мехур, обикновено без симптоми. По време на смяна на положението на катетъра, би могло да се повиши опасността от инфекции.

Диабет. Захарта в урината е идеална хранителна среда за бактериите и затова бактериалната флора на кожата и лигавиците при диабетиците е анормална. Лигавицата на пикочния мехур е една от най-често засяганите и съответно при диабет циститите са с повишена честота.

Вродена малформация на пикочната система. Чести и повтарящи се инфекции на пикочната система, особено ако са при момчета и млади мъже, могат да се окажат резултат от вродени аномалии из пикочните пътища, които да не позволяват пълното изпразване на бъбреците и пикочния мехур.

Мъже с уголемена простата. При мъжете с уголемена простата, поради анатомичната близост на простатата и пикочния мехур, има физическа пречка пикочният мехур да се изпразва напълно и свободно, което може да доведе до увеличаване риска от възпаление.

Други неблагоприятни условия като простатит и уретрит могат да бъдат изявени с подобни симптоми като при цистита. Научете повече за здравето на простатната жлеза ТУК!

Цистит на медения месец. Свързан е с повишената честота на сексуалната активност. По време на сексуалния контакт, особено ако е по-страстен, проникването на пениса във влагалището може да предизвика моментно отваряне на изхода на уретрата. Това улеснява нахлуването в пикочния мехур на бактериите, които се намират на входа на влагалището. Ако двойката редува анален с вагинален секс, тогава възможността от попадане на бактерии от ануса през влагалището до уретрата и пикочния мехур е още по-голяма. Заболяването не е полово предавана болест, тъй като жените обикновено се заразяват със своите собствени бактерии, а не с тези на партньора.

Венерически заболявания. Гонореята и хламидията са възпаления с подобни на цистита симптоми. Те самите също могат да причинят цистит.

Жени в менопауза. Поради хормоналните изменения по време на менопаузата организмът търпи много резки промени. Заради това пикочната система често е засегната от инфекции, една от които е именно циститът.

Контактен дерматит. Дезодоранти или други ароматизатори за влагалището могат да причинят раздразнение и да повишат риска от поява на цистит.

В рисковите групи влизат още хора, които често и за продължително време отлагат ходенето по малка нижда; които страдат от синдром на раздразненото черво, синдром на хроничната умора, вулводиния, ендометриоза, мигрена, алергии и някои автоимунни заболявания.

Усложнения при нелекуван цистит:

  • Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
  • Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
  • Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
  • Пиелонефрит – безспорно едно от най-тежките усложнения, при което от пикочния мехур през уретерите бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците.
  • Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
  • По време на бременност циститът може да протече без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

Как се диагностицира цистит?

  • Диагностицирането на цистита първоначално се базира върху симптомите. Обикновено оплакванията са типични и много често са достатъчни за поставяне на диагноза.
  • Ултразвуковото изследване търси индиректни белези на остро или хронично възпаление на пикочния мехур. Двойно контурираната стена предполага остро възпаление на мехура, а уплътнената и задебелена стена – хронично. Могат да се видят и увеличен дял на простатната стена, както и камъни, които, от своя страна, биха могли да бъдат причина за появата на възпалението.
  • Необходимо е да се извърши изследване на урината чрез химичен тест (dipstick) и микроскопско изследване на урина-култура с анализ на седимента. Показателите, които се наблюдават, са следните:
    – Бактерии. Гледана под микроскоп, нормалната урина е стерилна. При микробно число >104 се говори за сигнификантна бактериурия, позволяващa да се идентифицира конкретен причинител и да се направи антибиограма.
    – Наличието на левкоцити в урината е признак за възпалителен процес на бъбреците, пикочните пътища или половите органи. Нормално в урината се съдържат от 3,5 до 10,5 гига на литър левкоцити, които не променят цвета и прозрачността ѝ. Броят на левкоцитите нараства при заболяване на организма. Тогава урината става мътна. В нея се забелязват отделни частици. Това налага повторно изследване, но на стерилна урина.
    – В урината нормално не трябва да има нитрити. Наличието им се означава като нитритурия и е сигнал за наличието на възпалителен процес и бактериално разлагане на урината, т.е. белег на уроинфекция. Нитритите възникват в резултат на жизнената дейност на микроорганизми, като E. Coli, Proteus, Klebsiella.

Когато дават урина за изследване, е важно жените да разделят срамните си устни, за да се избегне попадането на бактерии от кожата. Дава се средна порция урина (първите няколко капки от урината да не попадат в съда).

  • Изолират се други болестни състояния, чиито симптоми могат да бъдат близки до тези на цистита: бъбречни заболявания, туберкулоза на пикочния мехур, вагинални инфекции. Подобно чувство на неразположение и болка може да има при ендометриозата, която обаче често съществува едновременно с хроничния цистит.
  • Друга възможност за диагностика е цистоскопията – ендоскопски метод, който се използва за подпомагане на диагностицирането и проследяването на заболявания, засягащи пикочния мехур. Цистоскопът представлява тънка тръба, снабдена с оптична система за наблюдение. С нея много лесно се вижда, ако има възпаление по стената на пикочния мехур.
  • Важно при диагностиката е да се направи и гинекологичен преглед на жените за откриване на евентуални полови инфекции и определяне на специфичната микрофлора във влагалището.

Лечение

Най-често циститът се третира с антибиотично лечение. То обаче носи и своите рискове – отслабване на имунната система, нарушаване както на стомашно-чревната, така и на отделителната микрофлора, което косвено може отново да причини цистит. Дисбактериозата е една от основните причини за нарушение както на имунния отговор на организма, така и за цялостен дисбаланс в тялото. При нея се намалява количеството на полезните бифидо- и лактобактерии, което води след себе си неприятните последици. Например бактерията Escherichia coli – най-чест причинител на цистит, е по-лезна за чревната флора. Убивайки я, антибиотиците „лекуват” цистита, но в същото време „разболяват” червата.

Антибиотиците несъмнено преодоляват тежките симптоми и те отшумяват. Острата фаза преминава. Но точно тогава идва още един проблем – така наречената антибиотична резистентност. Става въпрос за бактерии, които под външно влияние, най-често противомикробни лекарства, се променят в организма, адаптират се и стават устойчиви и неуязвими за последващото действие на същия антибиотик. В това си състояние те могат и да не са болестотворни, но при определени условия бързо възвръщат тези си свойства. Резистентните бактерии оцеляват в присъствието на антибиотика и продължават да се размножават, което води до по-продължително заболяване или до повторението му. Прекомерното и неправилно използване на антибиотици и химиотерапевтици ускорява появата и разпространението на резистентни бактерии. Поради широкото и неконтролирано използване на тези медикаменти в продължение на много години, днес голяма част от бактериите, населяващи нашите тела (вероятно между 50 и 80%), са нечувствителни към масово използваните антибиотици. Това принуждава лекарите да използват по-мощни и потенциално по-опасни лекарства, създаващи по-голям риск от странични ефекти и нежелани реакции. Често ефектът е временен, а циститът хронифицира, обостряйки се при най-малкото отслабване на имунната система.

При третирането с антибиотици има и още един момент – когато циститът се проявява именно по време на бременност, а тогава антибиотичното лечение е нежелателно.

При повечето случаи на цистит природните методи са най-подходящи. На фона на тази съвкупност от химия и електроника фитотерапията и алтернативната медицина внасят не само различната гледна точка. Те дават една възможност, която обещава липса на странични ефекти. Тя може да бъде реално най-щадяща за организма в дългосрочен план, давайки му шанс за най-безболезнено лечение. Дълги години природата е била единствен източник на терапия и нейният потенциал не трябва да бъде подценяван.

Фитотерапия:

Американската червена боровинка притежава специфичен механизъм на действие. Последните изследвания доказват, че тя съдържа уникален вид проантоцианидини – тип А (PACs A), които действат антиадхезивно на бактериите в пикочния мехур. Te възпрепятстват прилепването на бактериите по стената на пикочния мехур, захващат се за тях и ги „извозват” чрез урината извън организма. За да се прояви този ефект, необходимaта дневна доза е минимум 36 мг PACs. В случай на екстракт с 40% PACs, дневната доза трябва да е поне 90 мг. Адекватното на дневната доза PACs колечество натурален сок от Американска червена боровинка е около 360 мл. Червената боровинка е единственият плод, който е защитен от AFSSA (Френската Агенция за безопасност на храните) като средство за лечение на Escherichia coli.

Диуретиците спомагат за изчистването на отделителната система. Като засилват отделянето на течност от тъканите, те спомагат за извършването на механичното измиване на пикочния мехур. Честите позиви за уриниране не позволяват застоя на урината и дългия престой на бактериите в мехура. Такива са:

  • Златна пръчица – действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Има противомикробно и болкоуспокително действие. Клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица, са най-много.
  • Брезови листа – естествен диуретик, облекчава частично болката при пикочните инфекции.
  • Глухарче – действа диуретично и пречиства черния дроб, облекчава дискомфорта при пикочни инфекции.
  • Мечо грозде – една от най-често препоръчваните билки за цистит. Действа силно диуретично и антисептично. Но не се препоръчва прием по време на бременност. При предозиране билката може да бъде токсична.
  • Царевична коса – действа силно диуретично и противовъзпалитено.
  • Хидрастис – повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.
  • Корени от ружа – подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.

Корените от репей, плодовете от хвойнакава кава и шипките също са полезни при уроинфекции.

Други методи за преодоляване на болката и дискомфорта, причинени от цистита, са: прием на пребиотици, соколечение, релаксация, масаж и седящи вани.

Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

  • Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
  • Включете в хранителния си режим целинамагданоз и диня. Те имат диуретично и прочистващо действие.
  • Препоръчително е да не приемате алкохолгазирани напиткикафе,шоколадпреработени храни и прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
  • Правете топли двадесетминутни седящи бани. Те помагат за облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
  • Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
  • Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
  • Поддържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да измиват гениталиите след полово сношение.
  • Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи, тясното, стягащо бельо, твърде прилепналите панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
  • Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
  • Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие. Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони. Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спрете употребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
  • Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

  • Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност. Не носете твърде къси поли през студените месеци.
  • Спазвайте определени правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества.
  • Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
  • За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища, като ангини, синуити и кариеси.
  • При заседнал начин на живот на всеки час правете поне по 10 минути упражнения.
  • Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда.

Още факти:

  • Атрофията на лигавицата на влагалището и уретрата, която често настъпва след менопаузата в резултат на намаленото количество на естрогените, може да увеличи склонността към инфекции на пикочния мехур.
  • Хранителните алергии често предизвикват оплаквания, сходни с тези на пикочните инфекции.
  • Използването на алуминиеви готварски съдове може да предизвика циститни оплаквания.
  • Кадмият (токсичен метал) също може да създаде проблеми при уринирането. Той се утаява в почвата, откъдето попада в растенията и чрез храната в организма. Съдържа се също в тютюневия дим.
  • Колоидното сребро е естествен широкоспектърен антисептик, който противодейства на инфекцията, потиска възпалението и ускорява излекуването. Може да се приема орално или локално.

Интересни факти. Знаете ли, че…?

  • Бенджамин Франклин и неговият брат са страдали от възпаление на пикочния мехур. В резултат на дългите си проучвания Франклин открива първия подвижен катетър.
  • Златната пръчица била широко използвана още през Древността. Билката е противовъзпалително, диуретично и антиспастично средство за пикочната система и по данни на неотдавнашни изследвания стимулира имунитета. Действието ѝ е локално (върху пикочните пътища) и общо, което се дължи на ефекта ѝ върху функцията на надбъбречните жлези. Може да се прилага при всички пикочни проблеми.
  • Някога, полу на шега, Сократ наричал уринирането „единственото удоволствие, за което не е нужно човек да си плаща“. За съжаление, сега (с някои изключения, където тоалетните са безплатни), човек дължи такса и за това удоволствие.
  • Употребата на кофеин води до загуба на течности и до недостиг на витамин В8, желязо и калций.
  • Нормално е човек да отделя по около 2 литра урина на ден.
  • Още от прастари времена хората са разбрали, че в урината се съдържат много полезни вещества. Доказано е, че тя притежава изразени лечебни свойства срещу много болести. Старинни рецепти препоръчват прилагането ѝ като терапия против косопад, ечемик на очите, менструални смущения, дори генитални кондиломи.

Заключение

Симптомите на цистита рядко могат да останат незабелязани. Това, само по себе си, е факт, който би трябвало да ни накара да обърнем внимание на собственото си състояние. Болката не е нищо друго, освен аларма за случващото се. Тя е знак, зад който обикновено стои някакъв проблем. Ако на арматурното табло на автомобила светне лампа, означава, че нещо в колата трябва да се поправи. В този случай ние не чупим лампата, мислейки, че по този начин бихме си решили проблема, а правим диагностика на возилото. Същото се случва и с нашето тяло. То ни дава знак, че нещо не е наред. За съжаление, много често ние премахваме само болката, като по този начин приглушаваме сигнала. Паренето и честият позив за уриниране също са знак за нещо съществено. Оттам нататък изборът е наш – дали ще притъпим директно болката, или ще изберем да подходим към проблема цялостно.

Благодарим за съдействието на:

Доц. д-р Борис Богов, ръководител Клиника по нефрология при Александровска болница, София
Д-р Димитър Пашкулев, фитотерапевт и диетолог

Използвана литература:

  • Д-р Балч, Джеймс, Балч, Филис, Лечение с храни и хранителни добавки, Кибеа, 2002
  • Доц. д-р Божкова, Калинка, д.м.Началник на Лаборатория по клинична микробиология и вирусологияУМБАЛ «Св. Марина» – Варна, Европейският ден за информираност по отношение на антибиотиците
  • www.svetamarina.com/news15.php
  • Д-р Василев, Васил, Най-важното за цистита, Университетска болница, „Александровска, Клиника по Урология”, София
  • www.urology.bg/cystitis/
  • Лекарствени растения, Рийдърс Дайджест, 2006
  • Мабей, Ричард, Книга за билките, Кибеа, 200
  • Стефанова, Ирена, Цистит Най-разпространеното урологично заболяване сред жените
  • www.bb-team.org/articles/3623/#axzz14gZlt1rl
  • ТорвалдДетлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път, Кибеа, 1998
  • Assessment report on Solidago Virgaurea L.,Herba, London, Emea, 2008
  • Blumenthal, M, Busse, W.R., Gruenwald, J, Hall, T.,The complete commission E monographs – Therapeutic guide to herbal medicines, 1998, Boston
  • Dr.Klenerman, Paul, Macfarlane, John, Cystitis
  • www.netdoctor.co.uk/diseases/facts/cystitis.htm
  • Kenneth Todar, PhD,Bacterial Resistance to Antibiotics, 2008
  • www.textbookofbacteriology.net/resantimicrobial_2.html
  • Rovner, Eric S, MD, Prof., Dep. of Urology, Medical University of South Carolina
  • Coauthor(s): Colin Murrah Goudelocke, MD, Fellow in Pelvic Surgery, Department of Urology, Medical University of South Carolina College of Medicine
  • emedicine.medscape.com/article/441831-overview
  • The History of Interstitial Cystitis
  • www.associatedcontent.com/article/1560/the_history_of_interstitial_cystitis.html