Най-добрият стимулант за когнитивни способности
Най-добрият природен стимулант за подобряване на когнитивните ни способности остава изцяло пренебрегнат.
Хората дават най-доброто от себе си, за да са конкурентни. Борбата за хубава работа и усъвършенстване буквално ги съсипва и те все по-често посягат към психостимуланти, пише в сп. “BBC ЗНАНИЕ”. Замислете се – кое е онова, чието присъствие ви кара да се чувствате прекрасно, ако го имате, а при отсъствието му сте напълно изцедени от енергия? Точно така – сънят. За съжаление, често го пренебрегваме, когато се чувстваме във форма. Това, от своя страна, води до преумора и ниска работоспособност.
Сън
Сънят не е важен само за кондицията ни. Едва сега започваме да осъзнаваме степента, в която той влияе на способността ни да усвояваме нови неща – от каране на колело до научаване на чужд език. Новото разбиране за сънищата ни дава насока за това как можем да ги използваме, за да подобрим паметта си.
Сънят и паметта
Идеята, че сънят и паметта са взаимосвързани, не е никак нова. Още през 1924 г. двама американски психолози – Джон Дженкис и Карл Даленбах от университета Корнел, възлагат на двама студенти задачата да научат наизуст комбинация от срички, които не образуват смислени думи. След това проверявали запомненото в интервал от един, два, четири и осем часа след наизустяването. Изводът е, че участниците показват по-добри резултати, когато са спали между заучаването и изпита, отколкото ако не са. С други думи – сънят е помогнал да се затвърди запомненото.
Различните фази на съня
Истинският ефект, който сънят оказва върху способността ни да запомняме, откриваме едва когато започваме да изучаваме различните му фази. Това са фази на покой, характеризиращи се с различна интензивност. При различните видове етапи наблюдаваме различни модели на нервни импулси. Със сигурност знаем, че различните фази а съня се свързват със запомнянето на различна информация.
През 2013 г. при опит в Калифорнийския университет са приложени методи, подобни на тези на Дженкис и Даленбах. Участниците отново са помолени да запомнят безсмислици, разказва сп. “BBC ЗНАНИЕ”.
Имаме две групи: младежи (на средна възраст 21 год.) и възрастни хора (средно на 75 год.). И двете групи са помолени да научат двойки думи, съставени от истински наименования (като “птица”) например, и поредица от хаотични срички. Установено е, че участниците и от двете групи са показали много по-високи резултати, след като са поспали и са прекарали повечко време в т. нар. втора фаза на NREM-сънуването (NREMозначава “сън без бързи очни движения”). Тя се характеризира с бавни пулсации на мозъчната активност.
Друго изследване, което вероятно е било доста по-травмиращо за участниците в него, доказва, че сънят помага също за запомнянето на събития, които оказват по-емоционално въздействие. На група студенти от университета Бамберг в Германия е дадено да прочетат текстове с емоционално съдържание, като например самопризнанията на сериен убиец. Резултатът е, че когато студентите имат възможност да спят през късната част на нощта и да стигнат до т. нар. REM-сънуване (REM означава “сън с бързи очни движения”), показват много по-високи резултати при възпроизвеждането на текстовете, отколкото когато стигнат до NREM-фазата или пък въобще не спят между зубренето и проверката.
Сънят и механичната памет
Сънят има невероятно въздействие и върху способността ни да усвояваме нови физически умения – като например бързото писане на клавиатура.
Неврологът д-р Матю Уокър от Медицинското училище на Харвард провежда опити, при които тренира хора да изписват посредством клавиатура сложни поредици от думи. След 12 часа следва проверка колко успешно могат участниците да възпроизведат наученото. Тези, които не са спали между двата етапа на изследването, показват 2% продуктивност. А онези, които са поспали, са с 20 на сто по-бързи от първите и демонстрират много по-голяма степен на съсредоточеност. Подобен тип на формиране на спомените изглежда се появява по време на втората фаза на NREM-сънуването.
Но как сънят оказва влияние на всичко изброено дотук?
Един от отговорите може да е, че когато спим, паметта ни повтаря случилото се през деня. От направените записи на мозъчна активност знаем, че докато спим, невроните ни много често преповтарят наученото през деня. Това е един вид репетиция за самия мозък. По време на фазата на т.нар. дълбок сън в неокортекса (външната част на мозъка) се наблюдава синхронизирано излъчване на импулси от милиони неврони.
Доказано е, че тези бавни електрически импулси определят кои неврони да се активират. По този начин препрочитането на паметта се случва във всички дялове на мозъка, свързани с нея. Ако си припомняте насън за среща с ваш приятел например, този процес осигурява на визуалния и слуховия кортекс възможността да възстановяват едновременно лицето или гласа такива, каквито са били. Смята се, че координираните по този начин повторения затвърждават спомените със същата ефективност, както когато повтаряте нещо, за да го научите наизуст, докато сте будни. Както обичат да казват невролозите: „Неврони, излъчващи в синхрон, работят в унисон“. Съгласуваната неврална активност засилва връзките между участващите неврони, а това е физическата основа на паметта.
Незабравим сън
Не само повторението на реални събития е доказателство за магията на сънищата. Различните фази на съня са свързани със съществени изменения в нивата на невротрансмитерите – химически сигнални вещества на нервната система, които пренасят или модулират сигнали между невроните и другите клетки, които изграждат органите и системите в тялото ни. Съдържанието на ацетилхолин, имащ важна роля за това мозъкът да остане буден, се редуцира двойно по време на фазата на дълбокия сън. Това спомага за затвърждаването на индивидуалните спомени. Смята се, че слабата концентрация на ацетилхолин стимулира трансфера на информация към хипокампуса. Той е разположен надълбоко във вътрешността на мозъка и е отговорен за дълготрайната памет.
Разбира се, има и една уловка. От една страна, ние няма как да влияем върху съотношението на продължителността на различните фази на съня, през които мозъкът ни преминава за една нощ. От друга – няма как да изберем кои спомени точно ще бъдат повторени и затвърдени.
Съвети
Сънят е част от 24-часовия жизнен цикъл на телата ни. По-вероятно е да имате повече REM-сънища рано сутрин и да изпаднете във фазата на дълбокия сън следобед или нощем. Това значи, че ако проявите малко хитрост и стратегически предвидите кога ще подремнете, то може да си набавите именно съня, от който се нуждаете.
Трябва да научите испански? Опитайте с интензивни уроци по време на късния следобед, след което можете да си осигурите една дълбока дрямка. Искате да запомните някой емоционален момент? Подремването сутрин ще ви помогне, тъй като това е времето на REM-фазата на сънищата.
Колкото по-успешно се справяме с контрола на фазите на съня си, толкова по-успешно ще манипулираме повторението на специфични спомени, докато си почиваме.
Бьорн Раш от университета в Любек в Германия провежда експеримент, изучаващ сънуването. Той е под формата на игра, която група доброволци трябва да изиграят. Двойка еднакви карти са разпределени с гърба към нас върху екран. Участниците са помолени да вдигнат едната карта и да се опитват да запомнят мястото на другата, която ù съответства. Повтарят играта няколко пъти, докато запомнят добре къде се намира всяка карта. По време на експеримента в помещението е впръскана миризма на рози. След това на всички е дадена една нощ, през която хубаво да си починат, преди повторен тест на следващия ден. На някои от участниците е пуснат отново аромат на рози преди да си легнат. На друга група ароматът е пуснат по време на дълбок сън, а на трета – във REM-фазата на съня. в крайна сметка групата, усетила аромата по време на дълбоката фаза на съня, показва по-добри резултати на втория ден в сравнение с другите две групи. Упражнението може да се направи със същия успех и ако използвате музика. Само трябва да се уверите, че звукът не е достатъчно силен, за да събуди заспал човек.
Заключение
Новите разкрития ни показват пътя, по който в бъдеще ще можем да осъществяваме много сериозен директен контрол върху базите на съня си, пише сп. „Знание“. С напредването на възрастта времетраенето на фазата на дълбокия сън все повече намалява за сметка на останалите. Установено е, че при повечето хора на възраст над 75 години тази фаза напълно отсъства. А е факт, че колкото повече се редуцира фазата на дълбокия сън, толкова повече се редуцират познавателните ни способности. Някои учени предполагат, че именно отсъствието на тази фаза на съня е един от факторите за отслабване на мозъчната активност.
Източник: д-р Пенелопе Люис, “Как сънят ни прави по-умни”, сп. BBC ЗНАНИЕ, бр. 46, октомври 2013 г.
За качествен сън можете да се доверите на Sleep- изцяло натурален продукт с екстракти от маточина и калифорнийски мак. Sleep не води до зависимост и няма странични ефекти. Можете да научите повече: https://botanic.cc/products/sleep/
Харесайте страницата Botanic във Facebook, за да следите за нашите последни статии, мотивиращи цитати и промоционални активностти 👍
