Холестерол и триглицериди
Холестеролът е стерол, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло. Намира се във всички клетки в тялото ни. Той е задължителната изграждаща тухла на почти всяка система. Нашето тяло се нуждае от холестерол за ред процеси, някои от които са:
- за да произвежда хормони (естроген, тестостерон, алдостерон)
- за да произвежда жлъчна киселина
- за да произвежда витамин D
- за синапсите в мозъка, които осъществяват връзките между нервните клетки
- за миелиновата обвивка
Холестеролът е от такова значение за човешкия организъм, че почти всяка клетка може да произвежда холестерол. А черният дроб води безспорно това първенство. Имаме създадена цяла транспортна система, която се занимава с разнасянето на холестерола из тялото.
Триглицеридите, от своя страна, са молекули, които се намират в кръвта. Те съхраняват неусвоените калории, най-вече от мазнини и въглехидрати. Високата им концентрация обаче се свързва с риск от сърдечносъдово заболяване.
В комбинация с Омега 6 и Омега 9, Омега 3 регулира нивата на холестерола и триглицеридите и се грижи за сърдечносъдовата и централната нервна система. Мастните киселини могат да бъдат високоефикасни за предотвратяване и овладяване на депресията, както и за отслабващата познавателна функция. Освен това потискат възпаленията на ставите, подобряват подвижността им, правят ги по-еластични и се борят с отоците.
Различни видове холестерол
Няма различни видове холестерол. Холестеролът е винаги едно и също вещество. За да се придвижва обаче в организма, на него са му необходими различни транспортни средства – така наречните липопротеини:
HDL (High-density lipoprotein) – липопротеин с висока плътност. Той носи холестерола от различни части на тялото обратно в черния дроб. Там той се преработва и може да напусне организма.
LDL (Low-density lipoprotein) – липопротеин с ниска плътност. Той пренася холестерола от черния дроб до различните части на тялото.
Теории за холестерола
Най-общо казано, съществуват две теории за холестерола. Според едната холестеролът, особено този с ниска плътност, е много лош за организма и може да причини атеросклероза, а според другата холестеролът е добър и няма нищо общо с атеросклерозата.
Холестеролът е много лош
Тази теория е много широко позната. Тя е възникнала още през 60-70-те години и твърди, че съществува връзка между сърдечно-съдовите заболявания и високото ниво на холестерола. Когато LDL – „лошият“ холестерол е във високи нива, тогава той се отлага по стените на артериите, създавайки така наречената атеросклеротична плака, която забавя кръвопотока. Ако тази плака се разрани или разкъса, се образува тромб, който нарушава кръвообращението и до органа (сърцето) не достига достатъчно кислород. Това може да доведе до коронарна болест, ангина пекторис. Освен това този тромб може да се откъсне и да доведе до запушване, което да предизвика инфаркт.
HDL холестеролът се смята за „добър“ холестерол. Експерти считат, че HDL действа като очистващо средство, пренасящо LDL (лошия) холестерол далеч от артериите и обратно към черния дроб, където LDL се разгражда. Но все пак е добре да се знае, че HDL холестеролът не премахва напълно LDL холестерола. Само една четвърт до една трета от холестерола в кръвта се носи от HDL.
Привържениците на тази теория твърдят, че най-честата причина за атеросклероза е нездравословният начин на живот: приемът на голямо количество трансмазнини, съдържащи се в почти всички обработени, пържени, консервирани храни. Огромно влияние оказват и тютюнопушенето и липсата на движение. Ограничаването на тези видове храни и промяната в начина на живот биха подобрили значително здравословното състояние и биха намалили сърдечно-съдовия риск. Точно тук идва и приемът на всякакви холестероло понижаващи медикаменти.
Можете да научите повече за здравословното хранене: https://botanic.cc/moqta-hrana-moeto-zdrave-2/
Холестеролът изобщо не е лош и няма нищо общо със сърдечно-съдовите заболявания
Според тази сравнително нова теория холестеролът е добър и не повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Един от основоположниците – д-р Малкълм Кендрик – издава своята книга „Голямата измама с холестерола“. (The Great Cholesterol Con). Тази теория трупа все повече научни факти и доказателства и съответно безброй подръжници. Според нея плаките се образуват като зони на увреждане, възпаление на ендотела, т.е. на самата стена на съда. Или казано по друг начин това са малки ранички по стените на съда. Тези рани обикновено зарастват благодарение на естествените възстановителни механизми на тялото, част от които включват холестерол, разбира се, защото той е естествената смазка – лекарството на раната.
Проблемът идва оттам, че определни обстоятелства в организма предизвикват многократно увреждане на ендотела и така се формират тромби на едно и също място, при чието „пукане“ идва опасността от блокиране на артериите. Т.е. според тази теория трябва да се изследват самите фактори, които предизвикват увреждането, възпалението на епитела и образуването на тромби. Изследователите твърдят, че начинът на хранене няма нищо общо със серумния холестерол, а самите нива на серумен холестерол, дори и те да са високи, не предизвикват сърдечно-съдови заболявания. Всъщност организмът си взема холестерол от храната, само ако е в недостиг. В червата ни има определени рецептори, които преценяват дали да приемат този внесен отвън холестерол или да го изкарат от организма директно през жлъчката. Тъй като за да се синтезира холестерол са необходими поне 30 химически реакции, то, тялото ни го рециклира изключително ефективно и преценява много обстойно колко точно да изхвърли и да задържи.
Тогава каква е причината за сърдечно-съдовите заболявания?
Според подръжниците на тази теория истинската причина за възникването на сърдечно-съдови болести е хроничният стрес, който води до дисфункция на т.нар. хипоталамусно-хипофизно-надбъбречна ос и анормални равнища на хормона кортизол. Според тях причинителите са: висока кръвна захар, особено нейните пикове след хранене; високи нива на инсулин; стрес – кортизол и адреналин. А връзката между начина на живот и повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания по-скоро се крие във високия прием на въглехидрати, а не на мазнини и високите нива на кръвна захар, които те предизвикват.
В своята книга д-р Малклълм Кендрик казва: „Най-накрая открих, че основната причина за сърдечно-съдовите болести е…стресът “ Когато сме под стрес се включва най-вече дейността на симпатиковата нервна система, която кара организма да произведе хормоните на стреса адреналин и кортизол, мускулите да се снабдят незабавно с кръв, черният дроб да освободи глюкоза и да се задейства освобождаването на различни кръвосъсирващи фактори. И това е необходима реакция за справяне с физическата опасност, така наречената реакция „бий се или бягай“. В същото време дейността на парасимпатиковата нервна система има точно противоположно действие. Тя забавя процесите, забавя пулса, стимулира производството на жлъчен сок и храносмилателни ензими. Насочва кръвта към червата за храносмилане. Когато двете системи или двете дейности си противодействат, както се случва ежедневно, това обърква метаболизма. „Мастната тъкан ще действа според инструкции едновременно да абсорбира и да изпомпва мазнини в кръвообращението. Накъдето и да погледнете, ще видите борба за метаболитно превъзходство.“ Именнно в тази борба съдовете най-често падат ранени. И когато този процес се повтаря с епизодична честота, организмът трудно успява да внедри собствените си спасителни мерки. Резултатът е атеросклероза, нарушаване на кръвообращението, недостиг на кислород до органите – сърдечно-съдови заболявания, хипертония, диабет и много други.
Вие избирате на коя теория да се доверите
Вече има толкова много проверена информация, че всичко зависи от собствената ви преценка и воля. Едно обаче е сигурно – винаги можете да се доверите на природата. Тя по изумителен начин ни показва безпогрешно правата посока, комбинирайки в една билка различни ефективности. Например, дървото Птерокарпус притежава едновременно няколко механизма на действие. От една страна влияе пряко на понижаване нивата на глюкозата в кръвта и защитава дейността на панкреаса, влияейки на производството на инсулин. От друга страна, подобрява чувствителността на клетките към инсулина и подобрява усвояването на глюкоза, като по този начин влияе и на нивата на мастните отлагания, намалява нивата на холестерола и предотвартява образуването на плаки и съсиреци. Научете повече: https://botanic.cc/products/diabefor-gluco/
Друг пример е билката Ашваганда, която нормализира работата на жлезите с вътрешна секреция, нормализира холестерола, кръвното налягане и кръвната глюкоза. Подпомага дейността на надбъбречните жлези, влияейки на синтеза на кортизол и адреналин. От друга страна, Ашвагандата подобрява дейността на щитовидната жлеза – най-важният отговорник за метаболизма в организма. Ашвагандата пряко подкрепя и синтеза на друг хормон – ацетилхолина, който регулира действието на сърцето и другите мускули, храносмилателната система, разширява и отпуска кръвоносните съдове. Научете повече: https://botanic.cc/products/bland/
Така или иначе повечето билки работят мултифакторно. Едновременно въздействат на няколко нива и влияят на целия организъм. Това е и поредното доказателство, че нашето тяло е едно цяло и каквото и да се случи в единия край, то може да предизвика поредица от действия в другия. Нито един орган или система не работи изолирано и зависи от условията на цялата среда.
А дали и до колко холестеролът е лош и дали ще предприемете мерки да се борите с него, решавате вие. Това е въпрос на индивидуален избор, но направете всичко възможно този избор да бъде добре информиран!
Използвана литература
- Голямата измама с холестерола, Изток Запад, д-р Малклълм Кендрик
- A Systematic Review of the Evidence Supporting a Causal Link Between Dietary factors and Coronary Heart Disease Andrew Mente, PhD; Lawrence de Koning, MSc; Harry S. Shannon, PhD; Sonia S. Anand, MD, PhD, FRCPC
- Cholesterol, Georgia Ede MD
- Dietary cholesterol and coronary artery disease: A systematic review, Luc DjousséJ. Michael Gaziano
- Inflammatory cytokine concentrations are acutely increased by hyperglycemia in humans: role of oxidative stress, Esposito K1, Nappo F, Marfella R, Giugliano G, Giugliano F, Ciotola M, Quagliaro L, Ceriello A, Giugliano D
