⏰ Обновена: 19.08.2024
Човешкият организъм се нуждае от различни видове мазнини
Ако се храним правилно и водим здравословен начин на живот, организмът ще балансира тяхното съдържание. За съжаление, стресът и динамиката на деня ни предразполага към употребата на така наречената „бърза” храна, бедна на витамини, минерали и фибри, но богата на мазнини и консерванти. Това, от своя страна, води до прекомерна употребата и натрупване на ненужни мазнини и в следствие до сериозни сърдечно-съдови заболявания. В същото време, приемаме все по-малко от полезните мазнини, които биха ни помогнали в превенцията срещу същите заболявания.
Различните видове мазнини
Трансмазнини
Откакто хората са открили термичната обработка на храната, трансмазнините присъстват на трапезата ни. XX век в действителност донася много нови начини за получаване на трансмазнини, но едновременно с това ни дава и научни изследвания за опасността от тези вещества.
Основната опасност на трансмазнините идва от вредата им върху сърдечно-съдовата система. Тяхната консумация повишава така наречение „лош“ холестерол. Според учени от Харвард , наблюдавали здравословното състояние на 80 000 жени в продължение на 14 години, повишеното дори само с 2% потребление на трансмазнини удвоява заплахата от поражения върху коронарните съдове.
Най-сериозният източник на природни трансмазнини е млечната мазнина, както и месото на преживните животни. В маслото се съдържат до 9% трансизомери, а в телешкото месо 2%.
При термична обработка се подобряват вкуса, цвета и други качества на храната, но за съжаление, ненаситените мазнини променят структурата си и се превръщат в наситени вредни трансмазнини.
През XX век основен източник на трансмазнини става технологията на промишлената хидрогенизация. Става дума за преобразуването на ненаситените мазнини в наситени чрез присъединяване на водород към двойните връзки в състава на мастните киселини. Тази технология позволява да се получи твърда евтина мазнина за дълготрайна употреба (най-често маргарин), но за съжаление при самото производство се получава огромно количество трансмазнини, понякога около 60%.
В повечето страни в света законодателно са установени норми за съдържанието на трансмазнините в продуктите, но все пак е добре да четем етикетите и да внимаваме при приготвянето на домашна храна: да избягваме да пържим храните- особено обработени меса.
Наситени мазнини
Другите мазнини, които би трябвало да ограничим са наситените мазнини. Това са най-вече храните от животински произход и особено когато са пържени. Тяхната прекомерна употреба води до висок холестерол, съответно атеросклеротични плаки и последващите ги по-сериозни проблеми със сърцето.
Полиненаситени
Третият вид мазнини, за който би могло да се каже, че спадат към по-здравословните са, полиненаситените. Към тях спадат групата на някои Омега 6 и 9 мастни киселини. Това са маслата от слънчоглед, царевица, риба. Въпреки това не трябва да се прекалява с тях.
Омега-6
ЛА (Linoleic Acid) е основната Омега-6 мастна киселина. Здрав човек с добро хранене ще преобразува ЛА до ГЛА (Gamma-linoleic acid), която по-късно ще бъде синтезирана с ЕПА от Омега-3 в ейкозаноиди.
Някои Омега-6 подобряват диабетната невропатия, ревматоидния артрит, ПМС, кожни заболявания (псориазис, екзема).
Въпреки че повечето хора получават достатъчно ЛА, често тя не се превръща в ГЛА, заради метаболитни проблеми, причинени от диети, богати на захар, алкохол или ненаситени мазнини от преработени храни, както и заради пушене, стрес, вирусни инфекции, диабет и други.
Омега-9 (Oleic Acid)
Тя е есенциална, но може да бъде произведена от ЕПА, ако е налична.
Мононенаситената ОА намалява риска от сърдечен удар и атеросклероза.
Кои са полезните мазнини?
Най-дефицитни в съвременното ни меню и особено полезни са мононенаситените мазнините – групата Омега 3, по-конкретно АЛА – алфа линоленовата киселина и ДХА –докосахексапеларгонова киселина. Първата е прекурсор на втората, което означава, че човешкия организъм може да преобразува АЛА в ДХА. АЛА е есенциална мастна киселина, което означава, че тя не се синтезира в организма и може да бъде набавена само отвън, чрез храната.
Тя е основен градивен елемент на клетъчните мембрани, включително кръвоносните съдове и нервната система. Има благотворно действие върху цялата сърдечно съдова система и централната нервна система. Приемът й е препоръчителен в случаите на атеросклеротични плаки, повишен лош холестерол, възпаления (особено ставни), нарушена обмяна на веществата, повишено тегло. Доказано е, че те предпазват сърцето и кръвоносните съдове, съдействат и за намаляване на кръвното налягане. Но може би най-важното тяхно качество е регулирането на нивата на холестерола и триглицеридите в кръвта.
Тя се съдържа в лененото семе и много видове ядки, но те трябва да са сурови и необработени.
За разграждането на мазнините е отговорна липазата
Секретира се главно от панкреаса и действа в силно алкалната среда на червата.
Някои медикаменти за отслабване блокират точно този ензим, но без него попадналите в организма мазнини започват да се натрупват по артериите, което може да рефлектира върху сърдечносъдовата система.
Трябва да се отбележи, че този ензим влияе на баланса на холестерола. При възрастните хора производството на липаза намалява, заради което се увеличават холестеролните плаки по вътрешната страна на артериалните стени. Това налага допълнителният ù прием.
Можете да си набавите липаза с Enzy-Mill, който судуржа седемте най-важни за храносмилането ензима.
Научи повече за Enzy-Mill!
Мазнините съставляват 60% от съдържанието на мозъчните клетки
Това е доста по-висока концентрация, отколкото във всички други части на тялото.
И въпреки че достатъчното количество мазнини е необходимо условие за добрата работа на мозъка, в днешно време хората се стремят да премахнат колкото е възможно повече мазнини от менюто си. Това се дължи на разликата между така наречените полезни и вредни мазнини. Вредните мазнини са трансмазнините и наситени мазнини, които се намират в опакованите храни като чипсове, снаксове, пържени храни и др. Тези мазнини набавят LDL холестерол, който запушва кръвоносните съдове и води до образуване на плаки и трупане на мазнини в тялото. От друга страна, полезните мазнини, които се съдържат в рибата, авокадото, зехтина, са нужни за правилната функция на организма. Тези мазнини са нужни за усвояването на редица витамини, както и увеличават нивото на HDL холестерол, който укрепва кръвоносните съдове. Затова е важно при спазване на диета или здравословно хранене да не се избягват мазнините, а да се избягват само вредните мазнини.
Заключение
Мазнините са изключително важни за нормалната функция на човешкия организъм, като те участват в клетъчната стена, мозъчните неврони и още редица полезни процеси, без които тялото не би могло да съществува.
Важно е да се направи разликата между това кои мазнини са полезни и кои вредна, като полезните мазнини като омега 3, 6 и 9 помагат за гореизброените процеси, те са полезни и за нормалното състояние на кожата и сърдечно-съдовата система. Тези мазнини се съдържат в рибата, авокадото и сурови ядки.
От друга страна, трансмазнините в преработените храни като чипсове, маргарин, снаксове и други вредни консервирани храни вредят на организма, тъй като с високата си плътност затлачват кръвоносните съдове.
Важно за здравето е човек да се стреми към полезни мазнини и избягването на вредните.
При проблеми с храносмилателните ензими, можете да се доверите на Enzy-Mill.
Научи повече за Enzy-Mill!
Прочетете повече
