Американска червена боровинка (Vaccinium macrocarpon) е плод, който нормално населява Съединените Американски Щати и Канада.
Индианците обичайно използвали растението за множество неразположения и съвсем естествено първите европейски преселници бързо се приобщили към традицията да се възползват от лечебните му свойства.
От началото на 21 век американската червена боровинка е обект на редица изследвания, които доказват лечебните ù свойства и стават причина тя да получи прозвището „суперплод“. Най-значими са изследванията на ефектите срещу инфекции на пикочните пътища, включително цистит. Полезното действие е доказано и се дължи на специалните за растението проантоцианидини тип А.
Американската червена боровинка като растение
Наименованието на червената боровинка на английски “cranberry” произлиза от първите европейски заселници, които са я наричали “craneberry”. Те установили приликата на цветчето на червената боровинка с главата и гребена на птицата “Sandhill crane”, следователно, “crane” и “berry” довело до името “craneberry”, което с течение на времето се превърнало в сегашното “cranberry”.
Особености на растението
Червената боровинка е със специфични нужди: тя може да расте и оцелява само при специфични условия на околната среда. Нуждае се от кисела торфена (богата на вещества от разложени растения) почва. Освен това й е нужен достъп до прясна вода и пясък. Растежът на американската червена боровинка изисква вегетативен период от април до ноември, последван от студен сезон, за да могат да израстнат пъпките.
Червените боровинки не растат във вода, както предполагат много хора, а всъщност растат на лозя, намиращи се в непромокаеми легла, състоящи се от слоеве пясък, торф, чакъл и глина. Тези легла първоначално са се образували от ледникови отлагания, но сега могат да бъдат направени от хора.
Култиваторите на червена боровинка не трябва да я пресаждат отново, тъй като здрава лоза може да оцелее за неопределено време. Някои растения в Масачузетс са на повече от 150 години.
История на употреби
Червените боровинки са били използвани за първи път от индианците, които са открили разнообразието от полезните им свойства. Те ги използвали в различни ястия, като най-популярната е “пеммиканска”: високопротеинова комбинация от смлени червени боровинки, сушено еленско месо и топени мазнини. Използвали са боровинките и като лекарство за лечение на рани от стрели и като багрило за черги и одеяла.
Европейските заселници се научават да използват червената боровинка от индианците. По този начин червената боровинка се установява като ценен инструмент за бартер.
Американските ловци на китове и мореплаватели носели червени боровинки по плаванията си, за да предотвратят скорбут. През 1816 г. капитан Хенри Хол е първият, който успешно отглежда червени боровинки. Днес боровинките се предлагат както в пресни, така и в преработени форми.
Има много разновидности на плодове от червена боровинка; бяла червена боровинка е ранна реколта, която се бере 2–3 седмици преди узряване.
Американска червена боровинка и европейска червена боровинка
Има два основни вида червена боровинка: американската червена боровинка (Vaccinium macrocarpon) и европейската червена боровинка (V. oxycoccos).
Европейската червена боровинка е по-малка (0.6–1.2 cm) и на половината като размер на плода на американската.
Американската червена боровинка е често култивирана – тя произлиза от северо-източна Америка и южна Канада, като те покриват 90% от производството на плода. Все пак плодът се отглежда и в други държави.
Червената боровинка и здравето на пикочните пътища
Използването на червена боровинка за предотвратяване на инфекции на пикочните пътища има дълга история, която първоначално била подкрепена главно от анекдотични доказателства. Това вече не е така. Вече има натрупани научни доказателства в подкрепа на употребата на червена боровинка за поддържане здравето на пикочните пътища.
Ранни проучвания на червената боровинка
Проучванията започват през 80-те години, демонстриращи способността на червената боровинка да предотвратява прилепването на бактерии Е. coli към уроепителни клетки (в пикочните пътища) (Sobota 1984; Zafriri et al. 1989; Ofek et al. 1991).
През средата на 90-те години клинично проучване, проведено от Avorn et al. (1994 г.) на жени в лечебно заведение за дългосрочни грижи са установили значително намаляване на бактериите в урината след 1 месец консумация на сок от червена боровинка. Оттогава поне 15 клинични проучвания са оценили профилактичните ефекти на червената боровинка срещу пикочните инфекции сред различни населения.
В продължение на години учените и практикуващите в здравеопазването вярват, че ефектът на сока от червена боровинка се дължи на подкисляване на урината с хипурова киселина, произведена от метаболизма на хининовата киселина в червените боровинки (Blatherwick 1914; Bodel, Cotran, and Kass 1959).
Това твърдение никога не е било обосновано.
Изследвания, свързващи рН на урината с консумацията на червени боровинки, показват, че няма значителна промяна в киселинността на урината, или само леко намаляване на рН, което е недостатъчно, за да предизвика бактериостатичен (спиране на възпроизвеждането на бактерии) ефект (Howell 2002).
Проантоцианидини тип А
Изследователите започнали да изследват други възможни механизми на действие, които водят до откриването на бактериални антиадхезионни свойства (предотвартяват прикрепянето на бактериите към пикочните пътища) (Sobota 1984). Проучвания за антиадхезия на уропатогенни Р-фимбризирани Ешерихия коли, отговорни за по-голямата част от инфекциите на пикочните пътища, установяват, че вещества от червената боровинка инхибират адхезията (Ofek et al. 1991).
Изследване на червена боровинка, насочено към биологичен анализ и обяснение на активните съединения, открива, че танини от червената боровинка блокират прилепването на E. coli към уроепителни клетки.
Структурите на тези съединения се определят чрез ядрено-магнитен резонанс и се профилират като проантоцианидини с А-тип връзка.
Това е причината през 2004 година тя да бъде защитена от AFSSA (Френска агенция за безопасност на храните) като единствения плод, който е средство, което намалява адхезията на E. coli по стените на пикочните пътища.
Вирулентността на редица патогенни щамове E.coli се дължи на експресираните от тях адхезини т. нар. P-фимбрии, чрез които се прикрепват към специфични рецептори по уроепителните клетки, защото имунната система не разпознава Е.coli като патогенна. За разлика от това, проантоцианидините тип А разпознават безпогрешно E.coli, като възпрепятстват свързването ù с рецепторите по повърхността на пикочните пътища.
Последните проучвания показват способността на проантоцианидините тип А в червената боровинка да инхибират клетъчната адхезия на H. pylori и развитието на лимфом.
CystiRen е продукт с екстракт от американска червена боровинка, стандартизиран по високо съдържание на проантоцианидини тип А: https://botanic.cc/products/cystiren/
Научни доказателства за ползата на американска червена боровинка
Проантоцианидините от повечето други източници, включително какао и гроздови семена, съдържат предимно В-тип връзки. Типът връзки, вероятно, е ключов към антиадхезивното действие на плода. По този повод е направено проучване на различни източници на проантоцианидини: червена боровинка, ябълка, грозде, зелен чай и шоколад. Целта е да се изследват антиадхезивното им действие срещу Е. коли. Концентрацията на американска червена боровинка демонстрирала желания ефект при най-ниски дози (60 μg/mL). Само гроздето имало антиадхезивен ефект (освен боровинката), като неговото действие настъпвало в много по-високи дози (1200 μg/mL) (Howell et al. 2005). Проучването ясно демонстрира как приемът на червена боровинка възпрепятства прикрепването на болестотворната бактерия към стените на пикочните пътища.
Проведено е рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване с 20 здрави доброволци, за определяне на ефекта на червената боровинка върху количеството на бактерии в урината. Доброволците получили еднократна доза сок от червена боровинка (750 или 250 ml, смесена с 500 ml вода) или плацебо през нощта. Урината се събирала сутрин и се изследвала за антиадхезия срещу шест щама бактерии, които причиняват инфекции на пикочните пътища. Значително и дозозависимо намаление на прилепването на бактериите се наблюдавало в урината на субекти, които консумирали червена боровинка (Di Martino et al. 2006).
При бременни жени, при които безсимптомната бактериурия може да причини неблагоприятни перинатални резултати, ако не бъде открита и лекувана, консумацията на червени боровинки довело до 57% намаление на асимптоматичната бактериурия и 41% намаляване на инфекциите на пикочните пътища (Wing et al. 2008).
Рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на хоспитализирани пациенти над 60-годишна възраст установява, че групата, която консумира червена боровинка ежедневно в продължение на 35 дни или до изписване, е имало приблизително половината от симптомите на инфекции на пикочните пътища (McMurdo et al. 2005).
Последващо проучване от тази група, сравняващо лечението с 500 mg екстракт от червена боровинка с това с ниски дози на антибиотик триметоприм при възрастни жени, установява, че и двете лечения намаляват рецидивиращите инфекции на пикочните пътища. Групата с червени боровинки съобщава за по-малко неблагоприятни ефекти в сравнение с групата с антибиотик (McMurdo et al. 2009).
Има редица други клинични проучвания, които доказват ефикасността на червена боровинки при инфекции на пикочните пътища в различни популации, включително жени с повтарящи инфекции (Walker et al. 1997; Stothers 2002; Bailey et al. 2007), бременни жени (Wing et al. 2008 ), възрастни хора (Avorn et al. 1994; McMurdo et al. 2005; McMurdo et al. 2009) и деца (Ferrara et al. 2009).
Повтарящи се и хронични инфекции на пикочните пътища
Рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване на жени на възраст 28–44 години с повтарящи се инфекции на пикочните пътища, използващи червена боровинка или плацебо за 3 месеца, установява, че 70% от субектите са имали по-малко инфекции на пикочните пътища, докато са приемали червена боровинка (Walker et al. 1997).
В проучване на жени на възраст 25–70 години с анамнеза за висок рецидив на инфекции на пикочните пътища (шест или повече пъти през предходната година) е установено, че консумацията на 200 mg концентриран екстракт от червена боровинка два пъти дневно в продължение на 12 седмици предотвратява рецидива при всички индивиди по време на изследването (Bailey et al. 2007). Последващо проучване 2 години по-късно установява, че тези, които продължават да приемат червена боровинка, остават без инфекция.
Предимства на американската червена боровинка пред антибиотика
За разлика от антибиотика, който действа на макрониво (не избирателно), проантоцианидините тип А действат много по-прецизно. Те унищожават само връзката на патогенната бактерия с рецепторите, без да унищожават цялата популация E.coli, някои щамове от която са част от полезната микрофлора в червата. При това антибиотиците и химиотерапевтиците могат да унищожат и други полезни бактерии, както и да индуцират развитието на резистентни L-форми.
CystiRen за здрави пикочни пътища
Продуктът CystiRen съдържа специално разработен патентован екстракт (с 40% проантоцианидини тип А). За да се прояви специфичният антиадхезионен ефект, според AFSSA (Agence Francaise de Securite Sanitaire des Aliments – Френска агенция за безопасност на храните ), необходимата дневна доза от проантоцианидини (PACs) е минимум 36 мг PACs. Стандартната дневна доза CystiRen съдържа 72 мг PACs.
CystiRen съдържа и екстракт от златна пръчица, който действа като калиевосъхраняващ диуретик. Екстрактът действа протививъзпалително и антибактериално.
Комбинацията от двата екстракта осигурява отлепването на бактериите от стените на пикочния мехур и пикочните пътища и бързото им извозване извън организма с урината.
Можете да научите повече за CystiRen: https://botanic.cc/products/cystiren/
Заключение
Американската червена боровинка представлява растение с малък червен плод, растящ на лозя. Растението изисква специални условия, за да може да порастне. Те включват киселинна почва, добро количество хранителни вещества, прясна вода, подходящ климатичен пояс и др.
Индианците познавали растението и го използвали както заради хранителните му, така и заради лечебните му свойства. Европейските преселници и мореплаватели бързо усвоили този навик. Червената боровинка се използвала както като лечебно средство, така и като търговска единица за бартер. Не след дълго хората започнали да я култивират,
Сега червената боровинка е най-известна с лечебния си ефект срещу инфекции на пикочните пътища, включително цистит. Това свойство се дължи на съдържанието на проантоцианидици тип А. Тези вещества имат специалното свойство да се прикрепят към бактериите и да им действат антиадхезивно. По този начин бактериите не успяват да се прикрепят към пикочните пътища.
Редица проучвания потвърждават лечебния ефект на червената боровинка, като някои от тях дори изтъкват някои предимства пред антибиотичното лечение: липса на странични ефекти, насочено действие, безопасност откъм резистентност.
За да действа даден продукт с червена боровинка е изключително важно съдържанието на проантоцианидини тип A. CystiRen съдържа специален екстракт с 40% PACs A. Можете да научите повече: https://botanic.cc/products/cystiren/
Харесайте страницата Botanic във Facebook, за да следите за нашите последни статии, мотивиращи цитати и промоционални активностти 👍
Източници
- Avorn J, Monane M, Gurwitz J.H, Glynn R.J, Choodnovskiy I, Lipsitz L.A. Reduction ofbacteriuria and pyuria after ingestion of cranberry juice. J Am Med Assoc. 1994;271:751–4. [PubMed]
- Bailey D.T, Dalton C, Daugherty F.J, Tempesta M.S. Can a concentrated cranberry extract prevent recurrent urinary tract infections in women? A pilot study. Phytomed. 2007;14:237–41. [PubMed]
- Blatherwick N.R. The specific role of foods in relation to the composition of the urine. Arch Intern Med. 1914;14:409–50.
- Bodel P.T, Cotran R, Kass E.H. Cranberry juice and the antibacterial action of hippuric acid. J Lab Clin Med. 1959;54:881–8. [PubMed]
- Di Martino P, Agniel R, David K, Templer C, Gaillard J.L, Denys P, Botto H. Reduction of Escherichia coli adherence to uroepithelial bladder cells after consumption of cranberry juice: A double-blind,randomized placebo-controlled cross-over trial. WorldJ Urol. 2006;24:21–7. [PubMed]
- Ferrara P, Romaniello L, Vitelli O, Gatto A, Serva M, Cataldi L. Cranberry juice for the prevention of recurrent urinary tract infections: A randomized controlled trial in children. Scand J Urol Nephrol. 2009;43:369–372. [PubMed]
- Howell A. Cranberry proanthocyanidins and the maintenance of urinary tract health. Crit Rev Food Sci Nutr. 2002;42S:273–8. [PubMed]
- Howell A.B, Reed J.D, Krueger C.G, Winterbottom R, Cunningham D.G, Leahy M. A-type cran-berry proanthocyanidins and uropathogenic bacterial anti-adhesion activity. Phytochem. 2005;66:2281–91. [PubMed]
- Howell A.B, Vorsa N, Der Marderosian A, Foo L.Y. Inhibition of the adherence of P-fimbriated Escherichia coli to uroepithelial-cell surfaces by proanthocyanidin extracts from cranberries. N Eng J Med. 1998;339:1085–6. [PubMed]
- McMurdo M.E, Argo I, Phillips G, Daly F, Davey P. Cranberry or trimethoprim for the prevention of recurrent urinary tract infections? A randomized controlled trial in older women. J Antimicrob Chemother. 2009;63:389–95. [PMC free article] [PubMed]
- McMurdo M. E. T, Bissett L.Y, Price R. J. G, Phillips G, Crombie I.K. Does ingestion of cranberry juice reduce symptomatic urinary tract infections in older people in hospital? A double-blind, placebo-controlled trial. Age Ageing. 2005;34:256–61. [PubMed]
- Ofek I, Goldhar J, Zafriri D, Lis H, Adar R, Sharon N. Anti-Escherichia adhesion activity of cranberry and blueberry juices. N Eng J Med. 1991;324:1599. [PubMed]
- Sobota A.E. Inhibition of bacterial adherence by cranberry juice: Potential use for the treatment of urinary tract infections. J Urol. 1984;131:1013–6. [PubMed]
- Stothers L. A randomized trial to evaluate effectiveness and cost effectiveness of naturopathic cranberry products as prophylaxis against urinary tract infection in women. Can J Urol. 2002;9:1558–62. [PubMed]
- Walker E.B, Barney D.P, Mickelson J.N, Walton R.J, Mickelson, Jr. R.A. Cranberry concentrate:UTI prophylaxis. J Fam Pract. 1997;45:167–8. [PubMed]
- Wing D.A, Rumney P.J, Preslicka C.W, Chung J.H. Daily cranberry juice for the prevention of asymptomatic bacteriuria in pregnancy: A randomized, controlled pilot study. J Urol. 2008;180:1367–72. [PMC free article] [PubMed]
- Zafriri D, Ofek I, Pocino A.R, Sharon N. Inhibitory activity of cranberry juice on adherence of type 1 and type P-fimbriated Escherichia coli to eucaryotic cells. Antimicrob Agents Chemother. 1989;33:92–8. [PMC free article] [PubMed]
