Препоръки за диабетика

Думата „диабет“ е с гръцки произход и означава „преминавам“. Асоциира се с недостатъчното преминаване на глюкозата от кръвта към клетките. Захранването на клетката с глюкоза за енергийни нужди се осъществява посредством инсулина. Той се произвежда в панкреаса от бета клетките. Инсулинът е транспортен хормон, доставящ на клетката глюкоза, мастни киселини и други съставки. Ако този процес се наруши, глюкозата се трупа в кръвта, но клетките продължават да изпитват енергиен глад и се появяват обменни нарушения, увреждащи органите. Причина за захарната болест може да е както дефицит в инсулиновата секреция, така и снижение на чувствителността на клетките (резистентност) към инсулина. В този случай навременното ѝ диагностициране и адекватни мерки могат да предпазят от появата на диабет.

Статистика

По данни на Международната диабетна федерация честотата на заболяването е 8,3% и по прогноза ще надмине 10% към 2035 г. Големият брой неразпознати случаи е важна предпоставка за закъсняване на лечението, вследствие на което се развиват усложнения. Най-често се открива диабет при пациентите във възрастовата група 40-59 г., обаче се наблюдава подмладяване на заболяемостта.

 Видове диабет

Диабет тип 1

При диабет тип 1 имунната система произвежда специфични белтъци – „автоантитела“ и анормални левкоцити, които са насочени срещу бета клетките на задстомашната жлеза. Разрушаването им води до прогресивно спадане на инсулиновата секреция.

 Диабет тип 2

Обикновено диабет тип 2 започва със състояние, в което панкреасът отделя хормона инсулин, но самите клетки в тялото не отговарят на действието му. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин се нарича инсулинова резистентност. В отговор на това бета клетките на панкреаса  започват да отделят компенсаторно повече инсулин. Постепенно тези високи обороти на свръхпроизводство на инсулин водят до изтощаване на бета клетките и спадане на инсулиновата секреция – настъпва диабет тип

  Гестационен диабет

Гестационният диабет може да възникне през втората половина от бременността, поради непрекъснатите нужди на плода от глюкоза и хормоналните изменения у жената.  Обикновено, този тип диабет отшумява след раждането, но рискът от появата на диабет тип 2 по-късно остава висок.

Вторичен (симптоматичен) диабет

Този тип диабет представлява сбор от състояния, които се характеризират с постоянни високи нива на кръвната захар. Той се развива в следствие от други проблеми (хроничен панкреатит, травма, хормонални разстройства) или прием на лекарства (например кортикостероиди).

Симптоми при диабет:

В много от случаите повишените нива на кръвна захар се развиват постепенно, година след година. Заболяването може да остане скрито много дълго време и да се прояви едва тогава, когато са настъпили усложнения. Основни симптоми могат да бъдат:

• рязко отслабване или напълняване;
• често уриниране, намалено либидо;
• бавно зарастване на рани;
• упорити стоматологични проблеми, сухота в устата;
• силна жажда и прекомерен глад;
• хронична умора, нарушения в съня;
• замъглено зрение, световъртеж;
• изтръпване на крайниците.

Предвестници за риск от диабет

Предиабетът се характеризира с  нарушен глюкозен толеранс  (непостоянни повишения на кръвната захар). Типични за него са и повишените нива на холестерол и триглицериди, високото кръвно налягане, затлъстяването.

Инсулиновата резистентност е патологично състояние, в основата на което е лошото усвояване на инсулина от клетките. Най-често това е преддиабетно състояние при диабет 2-ри тип, което провокира изтощаването на задстомашната жлеза. Ако е в слаба форма, може лесно да се овладее и да не се стигне до диабет. Признаците за инсулинова резистентност са: променлив, обикновено засилен апетит,  двупосочни промени в нивата на кръвната захар, напълняване.

Причини за диабет

Като чести причини за възникването и за постоянното нарастване на честотата на захарната болест се считат следните фактори: генетична обусловеност, неправилно хранене, тежък или продължителен стрес, застоял начин на живот, общи хормонални нарушения, автоимунни процеси, отрови, намален защитен (антиоксидантен) капацитет на тялото.

Диабет тип 1 се счита за автоимунно заболяване. Имат влияние генетични фактори, както и  определени вируси (паротит и рубеола). Напоследък важна роля се приписва и на наличието на свободните радикали, които са свързани с начина на живот – тютюнопушене, замърсен въздух, стрес, неправилно хранене, липса на движение.

Диабет тип  2. Причините за заболяването също могат да имат генетична обусловеност, но повече се дължат на други фактори: възрастта (рискът се покачва след 45 г.), обездвижването, употребата на алкохол и затлъстяването, увеличаващо риска около 10 пъти. Прекомерното количество мазнини нарушава действието на рецепторите, които „познават“ инсулина и приемат глюкозата. Макар и кръвта да е наситена с глюкоза, клетката изпитва енергиен дефицит. Това води до хранителен глад, особено към бързи въглехидрати. Приемът им увеличава бързо нивата на глюкоза в кръвта, но поради инсулиновата резистентност на клетката, те отново не се усвояват, и част от тях се превръщат в мазнини, влючително триглицериди, които още повече затрудняват чувствителността на клетките. Паралелно, кръвта е пренаситена с глюкоза, която не се усвоява и това стимулира производството на инсулин, който да я вкара в клетката. Това продължително стимулиране на панкреаса амортизира бета-клетките, произвеждащи инсулин, което довежда до „диабет тип 2“. В случай, че производството на инсулин съвсем намалее, настъпва диабет 1.

Захарният диабет нерядко има и психосоматична причина. При силен или хроничен стрес се увеличава продуцирането на така наречените контраинсуларни хормони, каквито са  адреналинът и кортизолът. Те повишават кръвната глюкоза. Честото излагане на стресови фактори може да причини както инсулинова резистентност, така и да намали способността на организма да произвежда адекватни количества инсулин.

Как се диагностицира диабет

През 2011 година СЗО публикува последните си диагностични критерии:

• Плазмена глюкоза на гладно≥7,0 ммол/л;
• Плазмена глюкоза на втори час при орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) ≥ 11,1 ммол/л;
• Гликираният хемоглобин (HbA _1c) трябва да е под 7%. Той дава средностатистическа картина на глюкозата в кръвта през последните 3-4 месеца.
• Скрининг за микроалбуминурия се препоръчва ежегодно при всички пациенти с диабет тип 2. Измерва се отношението албумин: креатинин в сутрешна урина за индикиране на ранни бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.
• Измерването на концентрацията на инсулин или C-пептид се налага по-рядко при диагностирането на захарен диабет тип 2, но служи за разграничаването му от диабет тип 1.
• Високите нива на кръвна захар понякога могат да се дължат на други болестни състояния, като: стрес, инфаркт на сърцето, инсулт, синдром на Къшинг, повишена секреция на растежен хормон, прием на някои лекарства – като кортикостероиди.

При изследване на диабет не е достатъчно само измерването на кръвна захар, тъй като диабетът е мултисистемно заболяване. При пациентите с диабет тип 2 е препоръчително всяка година да се прави липиден профил, изследвания за сърцето и кръвоносните съдове, периферните нерви, очите, бъбреците и черния дроб.

Усложнения

При диабетно болните има епизоди, когато нивата на кръвната захар са много високи (хипергликемия) и много ниски (хипогликемия). Последното се получава обикновено при предозиране на инсулина и препарати, стимулиращи производството на инсулин, и хората, които го приемат, е добре да си носят нещо сладко, за да избягнат неприятните усложнения на това състояние. Симптомите на  хипогликемия са световъртеж, изпотяване, сърцебиене, тръпнене или боцкане в устните, обърканост на ума, дори могат да се изразят в припадък. На хипергликемия включват умора, постоянни позиви за уриниране, силна жажда, постоянно усещане за глад. Редовното измерване на кръвна захар може да контролира тези променливи състояния. Нива на кръвна захар под 3,9 mmol/L са знак за вероятност от хипогликемия.

Нелекуваният диабет може да доведе до кетоацидоза. Когато усвояването на глюкоза е сериозно затруднено, следва разграждане на мазнини, за да се набави нужната енергия. При този процес се образуват кетони, които повишават киселинността на организма. Една от индикациите е ацетоновият дъх. При навременни мерки това състояние се овладява.

Основна опасност при захарната болест си остават хроничните й усложнения. Диабетът води до развитието на очни, бъбречни, неврологични и сърдечно-съдови заболявания. Пораженията върху малките кръвоносни съдове се обозначават с „диабетна микроангиопатия“ (тук влизат уврежданията на очите, бъбреците и нервната система). Пораженията на големите кръвоносни съдове се наричат „диабетна макроангиопатия“ (сърдечно-съдови заболявания, мозъчни инсулти, болки в долните крайници и др.)

Диабетна невропатия

Това е едно от най-честите усложнения при диабета. Дължи се на промяна в малките кръвоносни съдове, които „хранят“ сетивните и двигателни нерви. Характеризира се с чувство за парене, мравучкане или болки в крайниците, по-често в стъпалата. Може да се стигне до затруднения в ходенето и обезчувствяване.  То може да е причина за други травми и наранявания, поради липса на чувствителност и последващи защитни механизми. Наранявания зарастват много по-трудно и могат да  доведат до сериозни инфекции – язви, гнойници, гангрени и т.н.

Диабетна ретинопатия

Това усложнение възниква обикновено след няколко години диабет. Малките кръвоносни съдове в ретината се раздуват, образувайки микроаневризми, с предразположения към кръвоизливи. Може да доведе до трайно увреждане на съединителната тъкан на окото или до отлепяне на самата ретина, което често уврежда зрението. Повишеното вътреочно налягане (глаукома) и катарактата (очното перде) са много по-често срещани при диабетиците, именно заради патологичните нива на глюкозата в кръвта и нарушенията в малките кръвоносни съдове.

Диабетна нефропатия

Захарният диабет и особено тип 2 е водеща причина за засягане на бъбреците, вкл. бъбречна недостатъчност. Увреждането обикновено настъпва след около 10 годишен стаж с диабет. Постепенно бъбреците губят способността си да филтрират от кръвта токсичните отпадъци и да ги отделят с урината, настъпва бъбречна недостатъчност.

Сърдечно-съдови заболявания

Те са основната причина за смъртността при диабет тип 2. Дълготрайното високо ниво на кръвната захар ускорява развитието на атеросклерозата. Плаките стесняват кръвоносните съдове. Ако върху такава плака се образува тромб, той може да прекъсне съответното кръвоснабдяване. Обикновено това се отнася най-често до съдовете, хранещи сърцето (коронарните артерии) и тези, доставящи кръв към главния мозък и към долните крайници. От изключително значение за намаляване на сърдечно-съдовия риск са освен контрола на кръвната захар, също така и контролът на хипертонията и на нивата на триглицеридите, холестерола и хомоцистеина.

„Диабетно стъпало„

При 50% от всички диабетни усложнения на стъпалата преобладаващата причина е полиневропатията. Освен това, заради отслабения имунитет, лошото оросяване и високото съдържание на глюкоза в кръвта се наблюдават по-лесно инфектиране, трудно зарастване на раните, рецидивиращи бактериални и гъбични инфекции. Вследствие на намалената чувствителност пациентите разбират със закъснение за наличието на проблеми.

Лечение

През 2006 година Европейската Американската Диабетни асоциации публикуват алгоритъм за терапевтично поведение при захарен диабет тип 2:

1) Промяна в стила на живот и евентуално включване на метформин.

2) Добавяне на медикамент с гликопонижаващо действие, ако в рамките на 2-3 месеца след стъпка 1 няма никаква промяна.

3) Ако с промяна на живота, метформин и втория медикамент, не се стигне до положителна промяна, тогава се започва терапия с инсулин.

Една от най-важните стъпки в лечението във всички случаи е промяната в начина на живот – тя включва както храненето, така и двигателната активност, оценка на стресовите нива и механизми за понижаването им. Може да се добави и  прием на билки и микроелементи, които значително облекчават симптомите и подобряват състоянието. Такива са птерокарпус, момордика, канела, гимнема, хром, цинк – те пряко понижават нивата на кръвната захар и отчасти забавят развитието на някои усложнения. Други като центела азиатика, гинко билоба, гроздово семе подобряват кръвообращението и други фнкции, чрез което действат основно за предотвратяване появата или прогресията на честите усложнения.

Последните изследвания сочат, че мултифакторният подход (контрол на кръвната захар, хранителен режим, физическа активност, контрол на нивото на триглицеридите, преустановяване на тютюнопушенето, редуциране на алкохола)  в много голяма степен могат да намалят тежестта на микро- и макросъдовите усложнения.

Двигателна активност

Физическата активност за болните с диабет тип 1 и 2 е от голямо значение, почти колкото правилното хранене. Самата мускулна работа повишава инсулиновата чувствителност и значително подобрява гликемичния контрол при повечето пациенти. Препоръчват се като минимум 30-40 минути на ден ходене пеш, плюс сутрешна гимнастика. Оптимално композираната физическа активност при диабетиците обаче следва да включва баланс между динамични, силови и статични упражнения, както и правилно дишане и отпускане.

Диета и хранителен режим

Хранителният режим на един диабетик е необходимо да включва разнообразни храни и балансирано количество въглехидрати, белтъчини, мазнини и допълнителни съставки. Възможно е да се включват и разтоварващи дни, но обезателно под компетентен контрол, тъй като те водят до преходни колебания на кръвната захар.

Здравословните източници на въглехидрати съдържат фибри и включват: зърнени и бобови храни, плодове, зеленчуци, семена. Зеленчуците, плодовете и зърнените храни доставят и витамини, макро- и микроелементи, антиоксиданти. Те повишават профилактичната стойност на менюто.

По-рано се е считало, че болните от диабет не трябва да се докосват до нищо сладко, но сега се знае, че това важи за рафинираните захари. По-скоро е добре да се говори за балансиран хранителен режим. Да се  приема храна по-често (4-5 пъти на ден), но в умерени количества. Преяждането е една от основните грешки: колкото повече храна наведнъж  организмът е принуден да обработва, толкова по-голям процент от нея той складира във вид на мазнини. Не е добре да се комбинират в едно ядене големи количества сладки храни (бързи въглехидрати) и мазнини. При едно и също количество мазнини, допълнителният прием на въглехидрати повишава нивата на триглицеридите. Самите триглицериди участват в  клетъчните мембрани, но при натрупване в повишени количества провокират сърдечно-съдови заболявания, инсулинова резистентност и диабет. Усвоимите въглехидрати е добре да бъдат с нисък гликемичен индекс (ГИ), което означава да се  преминават бавно от храносмилателната система към кръвта. Бърз въглехидрат пък е този, който може да премине бързо към кръвта. Основните бързи въглехидрати са захарозата и гликозата. Основният бавен въглехидрат е нишестето. Нишестените храни придобиват по-висок гликемичен индекс при печене (в сравнение с варенето), тъй като се образуват по-бързо смилаеми декстрини. Неусвоимите въглехидрати – фибрите, всъщност намаляват скоростта на усвояването на въглехидратите, а оттам – и гликемичния индекс. За нисък ГИ се счита стойност между 0-50, за среден ГИ – 51-71, висок ГИ – над 70.

Освен гликемичния индекс е важен и гликемичният товар – количеството усвояеми въглехидрати, които се приемат със съответното количество от продукта.

 За някои храни съществуват грешни представи, примерно  – шоколада. Той съдържа не само много бързи въглехидрати, а и голямо количество наситени мазнини. А това е една от най-вредните комбинации.

Вкусът невинаги е точен индикатор за гликемичния индекс. Например, най-сладка е фруктозата, после захарозата (макар и с по-висок гликемичен индекс), после глюкозата и накрая декстринът, който се получава при разграждането на нишестето (процесът започва още в устната кухина). Фруктозата навлиза в клетката без нужда от инсулин, но тя може да се превърне в мазнини при свръхкалорийно хранене. Плодове с преобладаващо съдържание на фруктоза са: ябълка, круша, диня. (Много други съдържат захароза, която в организма се разлага на фруктоза и глюкоза.) Употребявайки умерено плодове, важно е да не прибавяме съществени количества концентрирани захари (бяла или кафява захар, глюкоза, фруктоза, мед), защото така се получава предозиране на бързите въглехидрати, а повечето концентрирани сладости освен това са бедни на фибри!

Мазнините е добре да се консумират умерено и главно на обяд. Да се ограничат храните с наситени мазнини и особено трансмазнините (маргарини, шоколади, вафли и др.). Последните именно са най-опасни, както и всички продукти, чиято технология включва агресивни преработки като пържене и силно запичане. Наситените мазнини в малко количество и предимно сурови са полезни, но обикновено ги има в излишък (високомаслени млечни, месни, кокосови и какаови продукти). Именно те са рискови  по отношение на инсулиновата резистентност. Мононенаситените мазнини (омега 9) са полезни в нормални количества (маслини, зехтин, авокадо, бадеми, лешници, фъстъци, кашу). Незаменими за организма са полиненаситените (Омега 3 и 6). Омега 6 присъства в обичайното меню (особено в слънчогледови продукти, сусам, орех, тиквено семе, някои животински мазнини). Най-важната, но по-рядко присъстваща, е Омега 3 (морски продукти-риба и водорасли (неагресивно преработени), ленено семе, чия и по-малко – в коноп, орех, както и в тученица, коприва и др. зелени храни). Тя помага при определени усложнения на диабета.

Меню за диабетици

Доказано е, че сутрин приетите въглехидрати се „изгарят“ най-добре, което означава, че за закуска можем да приемаме пресни плодове (и само по малко изсушени, накиснати във вода от предния ден), умерено – пълнозърнести овесени ядки или ястия от сварени цели зърна (от жито, кафяв или черен ориз, просо, киноа, елда и др.), ръжен или друг черен хляб. Ако има нужда от повече белтък, могат да се включат малко леки млечни продукти (нискомаслено кисело мляко или кефир с малко мазнини, суроватъчна извара).

Основното хранене се препоръчва да е на обяд, защото тогава храната се смила най-добре. Тогава е желателно да се наблегне на протеини и умерено количество мазнини. Малкото въглехидрати, присъстващи в  зеленчуците, могат да се приемат, защото съдържат фибри, витамини, антиоксиданти, а и дават минерали с алкален потенциал, който противодейства на киселинния характер на белтъчно-мастните храни. Примерни храни – сурови и щадящо сготвени зеленчуци, бобови семена, ядки, риба (по-рядко – месо), яйце, извара (по-рядко сирене). Междинната закуска, преди- или следобедна, да е малка по обем и подобна на закуската.

Вечерята е добре да изключва бързите въглехидрати и концентрираните животински продукти, а да е със сложни въглехидрати и по-умерено растителни протеини и мазнини. Примерно – зеленчуци, пълнозърнести, зелен фасул или грах, коприва и в по-малко ядки, маслини, авокадо.

Примерно меню:

Общи препоръки при преддиабетно състояние и вече проявена захарна болест.

• Спазвайте диета, богата на сложни въглехидрати, умерено белтъчини, по-малко бързи въглехидрати и мазнини и много фибри, антиоксиданти, витамини и минерали. Това важи както за диабетно болните и застрашени от усложнения, така и за хората с наднормено тегло, предразположени към диабет.
• Употребявайте основно продукти с нисък или среден гликемичен индекс, които едновременно притежават нисък или среден гликемичен товар. (*Виж таблицата)
• Ограничавайте силно продуктите с висок гликемичен индекс, които едновременно имат висок или среден гликемичен товар.
• Употребявайте умерено количество мазнини и не ги съчетавайте с бързи въглехидрати.
• Ограничете до минимум продуктите с наситени и особено трансмастни и препържени мазнини, но включвайте омега 3 мастни киселини в менюто си.
• Нормалният, но не прекален прием на протеинови храни, е за препоръчване.
• Избягвайте наситените мазнини и бързите захари, особено комбинацията между тях (примерно масло или мазно сирене със сладкиши или плодов сок).
• Намалете количеството сол.
• Птерокарпус, горчивият пъпеш (момордика), гимнемата, андрографис, бобовите шушулки и листата от черница са билки, традиционно използвани в медицината за понижаване нивата на кръвната захар.
• Добавяйте цейлонска канела в менюто си – тя има свойствата да намалява нивата на кръвната захар.
• Поемайте достатъчно количество здравословни течности – диабетно болните имат по-голяма нужда от тях. Започвайте деня с поне 2 чаши топла вода.
• Избягвайте тютюна под всякаква форма. Той свива кръвоносните съдове и възпрепятства кръвообращението. Употребата на алкохол и кафе да е в много ограничени количества.
• Билки, подобряващи кръвообращението, са центела азиатика, гинко билоба, гроздово семе, глог и др. Центелата помага и при невропатия; по указание на лекаря може да включите и алфа-липоева киселина.
• Поддържайте краката си чисти и сухи. Носете само памучни чорапи и удобни обувки. Липсата на кислород, поради нарушена циркулация способства за появата на диабетични язви.
• Правете си редовни изследвания при офталмолог и приемайте продукти, полезни за зрението (боровинки, арония, гроздово семе, цинк, витамини А, от В група и Е).
• Увреждането на бъбреците е едно от най-честите усложнения при диабет тип 2. Билката Леспедеза подобрява кръвообращението в бъбреците и предпазва клетките им от увреждане.
• Хромът подобрява инсулиновия дефицит и понижава нивата на кръвната захар.
• Цинкът подобрява усвояването на хрома и метаболизма на въглехидратите, а недостигът му предразполага към усложнения от диабет. Той е и мощен антиоксидант.
• Една от причините за настъпване на инсулинова резистентност и диабет тип 2 е силната оксидация на клетките – увреждат се рецепторите им към инсулина. Добавете в менюто си плодове и зеленчуци с интензивна окраска, които са богати на антиоксиданти. Витамин Е подобрява кръвообращението и предотвратява ред усложнения, поради силните си антиоксидантни свойства. Избирайте натуралните му форми.
• Витамините В2, В3 и В6 (пълнозърнести храни, кълнове, бирена мая) способстват усвояването на глюкозата и са подходящи при инсулинова резистентност.
• Пазете се от стрес или подберете методи, които да Ви помагат да се справяте с него. Лягайте си рано и спете достатъчно.
• Повишеното кръвно налягане е рисков фактор за развитие на диабет, а диабетиците по-често са хипертоници. Високото кръвно е още една причина за увреждане на бъбреците, сърцето и мозъка. Следете нивата му и вземайте навреме мерки!
• Диабетно болните трябва да контролират нивата на мазнини и холестерол в кръвта. Билката Птерокарпус влияе благоприятно при нарушения на липидната обмяна, високи нива на триглицеридите и холестерола. Освен това има изследвания за действието му за подобряване на чувствителността на клетките към инсулина.
• Задължително включете в ежедневието си лека гимнастика и разходки на чист въздух, а при липса на противопоказания можете да прибавите умерено и подходящ спорт.
• Ако имате генетично предразположение, преддиабет или вече развито заболяване, редовно правете разширени профилактични изследвания (не само на кръвната захар, но и за други обменни маркери, според препоръките на специалист).

Диабетът е заболяване, което несъмнено влияе на начина на живот. То пряко афишира за смяна на хранителните и двигателните навици. Последните научни факти сочат, че с добра профилактика и комплексно навременно лечение прогнозата може да бъде чувствително подобрена!