Думата „диабет“ е с гръцки произход и означава „преминавам“. Асоциира се с недостатъчното преминаване на глюкозата от кръвта към клетките. Захранването на клетката с глюкоза за енергийни нужди се осъществява посредством инсулина. Той се произвежда в панкреаса от бета клетките. Инсулинът е транспортен хормон, доставящ на клетката глюкоза, мастни киселини и други съставки. Ако този процес се наруши, глюкозата се трупа в кръвта, но клетките продължават да изпитват енергиен глад и се появяват обменни нарушения, увреждащи органите. Причина за захарната болест може да е както дефицит в инсулиновата секреция, така и снижение на чувствителността на клетките (резистентност) към инсулина. В този случай навременното ѝ диагностициране и адекватни мерки могат да предпазят от появата на диабет.
По данни на Международната диабетна федерация честотата на заболяването е 8,3% и по прогноза ще надмине 10% към 2035 г. Големият брой неразпознати случаи е важна предпоставка за закъсняване на лечението, вследствие на което се развиват усложнения. Най-често се открива диабет при пациентите във възрастовата група 40-59 г., обаче се наблюдава подмладяване на заболяемостта.
При диабет тип 1 имунната система произвежда специфични белтъци – „автоантитела“ и анормални левкоцити, които са насочени срещу бета клетките на задстомашната жлеза. Разрушаването им води до прогресивно спадане на инсулиновата секреция.
Обикновено диабет тип 2 започва със състояние, в което панкреасът отделя хормона инсулин, но самите клетки в тялото не отговарят на действието му. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин се нарича инсулинова резистентност. В отговор на това бета клетките на панкреаса започват да отделят компенсаторно повече инсулин. Постепенно тези високи обороти на свръхпроизводство на инсулин водят до изтощаване на бета клетките и спадане на инсулиновата секреция – настъпва диабет тип 2.
Гестационният диабет може да възникне през втората половина от бременността, поради непрекъснатите нужди на плода от глюкоза и хормоналните изменения у жената. Обикновено, този тип диабет отшумява след раждането, но рискът от появата на диабет тип 2 по-късно остава висок.
Този тип диабет представлява сбор от състояния, които се характеризират с постоянни високи нива на кръвната захар. Той се развива в следствие от други проблеми (хроничен панкреатит, травма, хормонални разстройства) или прием на лекарства (например кортикостероиди).
В много от случаите повишените нива на кръвна захар се развиват постепенно, година след година. Заболяването може да остане скрито много дълго време и да се прояви едва тогава, когато са настъпили усложнения. Основни симптоми могат да бъдат:
Предиабетът се характеризира с нарушен глюкозен толеранс (непостоянни повишения на кръвната захар). Типични за него са и повишените нива на холестерол и триглицериди, високото кръвно налягане, затлъстяването.
Инсулиновата резистентност е патологично състояние, в основата на което е лошото усвояване на инсулина от клетките. Най-често това е преддиабетно състояние при диабет 2-ри тип, което провокира изтощаването на задстомашната жлеза. Ако е в слаба форма, може лесно да се овладее и да не се стигне до диабет. Признаците за инсулинова резистентност са: променлив, обикновено засилен апетит, двупосочни промени в нивата на кръвната захар, напълняване.
Като чести причини за възникването и за постоянното нарастване на честотата на захарната болест се считат следните фактори: генетична обусловеност, неправилно хранене, тежък или продължителен стрес, застоял начин на живот, общи хормонални нарушения, автоимунни процеси, отрови, намален защитен (антиоксидантен) капацитет на тялото.
Диабет тип 1 се счита за автоимунно заболяване. Имат влияние генетични фактори, както и определени вируси (паротит и рубеола). Напоследък важна роля се приписва и на наличието на свободните радикали, които са свързани с начина на живот – тютюнопушене, замърсен въздух, стрес, неправилно хранене, липса на движение.
Диабет тип 2. Причините за заболяването също могат да имат генетична обусловеност, но повече се дължат на други фактори: възрастта (рискът се покачва след 45 г.), обездвижването, употребата на алкохол и затлъстяването, увеличаващо риска около 10 пъти. Прекомерното количество мазнини нарушава действието на рецепторите, които „познават“ инсулина и приемат глюкозата. Макар и кръвта да е наситена с глюкоза, клетката изпитва енергиен дефицит. Това води до хранителен глад, особено към бързи въглехидрати. Приемът им увеличава бързо нивата на глюкоза в кръвта, но поради инсулиновата резистентност на клетката, те отново не се усвояват, и част от тях се превръщат в мазнини, влючително триглицериди, които още повече затрудняват чувствителността на клетките. Паралелно, кръвта е пренаситена с глюкоза, която не се усвоява и това стимулира производството на инсулин, който да я вкара в клетката. Това продължително стимулиране на панкреаса амортизира бета-клетките, произвеждащи инсулин, което довежда до „диабет тип 2“. В случай, че производството на инсулин съвсем намалее, настъпва диабет 1.
Захарният диабет нерядко има и психосоматична причина. При силен или хроничен стрес се увеличава продуцирането на така наречените контраинсуларни хормони, каквито са адреналинът и кортизолът. Те повишават кръвната глюкоза. Честото излагане на стресови фактори може да причини както инсулинова резистентност, така и да намали способността на организма да произвежда адекватни количества инсулин.
През 2011 година СЗО публикува последните си диагностични критерии:
При изследване на диабет не е достатъчно само измерването на кръвна захар, тъй като диабетът е мултисистемно заболяване. При пациентите с диабет тип 2 е препоръчително всяка година да се прави липиден профил, изследвания за сърцето и кръвоносните съдове, периферните нерви, очите, бъбреците и черния дроб.
При диабетно болните има епизоди, когато нивата на кръвната захар са много високи (хипергликемия) и много ниски (хипогликемия). Последното се получава обикновено при предозиране на инсулина и препарати, стимулиращи производството на инсулин, и хората, които го приемат, е добре да си носят нещо сладко, за да избягнат неприятните усложнения на това състояние. Симптомите на хипогликемия са световъртеж, изпотяване, сърцебиене, тръпнене или боцкане в устните, обърканост на ума, дори могат да се изразят в припадък. На хипергликемия включват умора, постоянни позиви за уриниране, силна жажда, постоянно усещане за глад. Редовното измерване на кръвна захар може да контролира тези променливи състояния. Нива на кръвна захар под 3,9 mmol/L са знак за вероятност от хипогликемия.
Нелекуваният диабет може да доведе до кетоацидоза. Когато усвояването на глюкоза е сериозно затруднено, следва разграждане на мазнини, за да се набави нужната енергия. При този процес се образуват кетони, които повишават киселинността на организма. Една от индикациите е ацетоновият дъх. При навременни мерки това състояние се овладява.
Основна опасност при захарната болест си остават хроничните й усложнения. Диабетът води до развитието на очни, бъбречни, неврологични и сърдечно-съдови заболявания. Пораженията върху малките кръвоносни съдове се обозначават с „диабетна микроангиопатия“ (тук влизат уврежданията на очите, бъбреците и нервната система). Пораженията на големите кръвоносни съдове се наричат „диабетна макроангиопатия“ (сърдечно-съдови заболявания, мозъчни инсулти, болки в долните крайници и др.)
Това е едно от най-честите усложнения при диабета. Дължи се на промяна в малките кръвоносни съдове, които „хранят“ сетивните и двигателни нерви. Характеризира се с чувство за парене, мравучкане или болки в крайниците, по-често в стъпалата. Може да се стигне до затруднения в ходенето и обезчувствяване. То може да е причина за други травми и наранявания, поради липса на чувствителност и последващи защитни механизми. Наранявания зарастват много по-трудно и могат да доведат до сериозни инфекции – язви, гнойници, гангрени и т.н.
Това усложнение възниква обикновено след няколко години диабет. Малките кръвоносни съдове в ретината се раздуват, образувайки микроаневризми, с предразположения към кръвоизливи. Може да доведе до трайно увреждане на съединителната тъкан на окото или до отлепяне на самата ретина, което често уврежда зрението. Повишеното вътреочно налягане (глаукома) и катарактата (очното перде) са много по-често срещани при диабетиците, именно заради патологичните нива на глюкозата в кръвта и нарушенията в малките кръвоносни съдове.
Захарният диабет и особено тип 2 е водеща причина за засягане на бъбреците, вкл. бъбречна недостатъчност. Увреждането обикновено настъпва след около 10 годишен стаж с диабет. Постепенно бъбреците губят способността си да филтрират от кръвта токсичните отпадъци и да ги отделят с урината, настъпва бъбречна недостатъчност.
Те са основната причина за смъртността при диабет тип 2. Дълготрайното високо ниво на кръвната захар ускорява развитието на атеросклерозата. Плаките стесняват кръвоносните съдове. Ако върху такава плака се образува тромб, той може да прекъсне съответното кръвоснабдяване. Обикновено това се отнася най-често до съдовете, хранещи сърцето (коронарните артерии) и тези, доставящи кръв към главния мозък и към долните крайници. От изключително значение за намаляване на сърдечно-съдовия риск са освен контрола на кръвната захар, също така и контролът на хипертонията и на нивата на триглицеридите, холестерола и хомоцистеина.
При 50% от всички диабетни усложнения на стъпалата преобладаващата причина е полиневропатията. Освен това, заради отслабения имунитет, лошото оросяване и високото съдържание на глюкоза в кръвта се наблюдават по-лесно инфектиране, трудно зарастване на раните, рецидивиращи бактериални и гъбични инфекции. Вследствие на намалената чувствителност пациентите разбират със закъснение за наличието на проблеми.
През 2006 година Европейската Американската Диабетни асоциации публикуват алгоритъм за терапевтично поведение при захарен диабет тип 2:
1) Промяна в стила на живот и евентуално включване на метформин.
2) Добавяне на медикамент с гликопонижаващо действие, ако в рамките на 2-3 месеца след стъпка 1 няма никаква промяна.
3) Ако с промяна на живота, метформин и втория медикамент, не се стигне до положителна промяна, тогава се започва терапия с инсулин.
Една от най-важните стъпки в лечението във всички случаи е промяната в начина на живот – тя включва както храненето, така и двигателната активност, оценка на стресовите нива и механизми за понижаването им. Може да се добави и прием на билки и микроелементи, които значително облекчават симптомите и подобряват състоянието. Такива са птерокарпус, момордика, канела, гимнема, хром, цинк – те пряко понижават нивата на кръвната захар и отчасти забавят развитието на някои усложнения. Други като центела азиатика, гинко билоба, гроздово семе подобряват кръвообращението и други фнкции, чрез което действат основно за предотвратяване появата или прогресията на честите усложнения.
Последните изследвания сочат, че мултифакторният подход (контрол на кръвната захар, хранителен режим, физическа активност, контрол на нивото на триглицеридите, преустановяване на тютюнопушенето, редуциране на алкохола) в много голяма степен могат да намалят тежестта на микро- и макросъдовите усложнения.
Физическата активност за болните с диабет тип 1 и 2 е от голямо значение, почти колкото правилното хранене. Самата мускулна работа повишава инсулиновата чувствителност и значително подобрява гликемичния контрол при повечето пациенти. Препоръчват се като минимум 30-40 минути на ден ходене пеш, плюс сутрешна гимнастика. Оптимално композираната физическа активност при диабетиците обаче следва да включва баланс между динамични, силови и статични упражнения, както и правилно дишане и отпускане.
Хранителният режим на един диабетик е необходимо да включва разнообразни храни и балансирано количество въглехидрати, белтъчини, мазнини и допълнителни съставки. Възможно е да се включват и разтоварващи дни, но обезателно под компетентен контрол, тъй като те водят до преходни колебания на кръвната захар.
Здравословните източници на въглехидрати съдържат фибри и включват: зърнени и бобови храни, плодове, зеленчуци, семена. Зеленчуците, плодовете и зърнените храни доставят и витамини, макро- и микроелементи, антиоксиданти. Те повишават профилактичната стойност на менюто.
По-рано се е считало, че болните от диабет не трябва да се докосват до нищо сладко, но сега се знае, че това важи за рафинираните захари. По-скоро е добре да се говори за балансиран хранителен режим. Да се приема храна по-често (4-5 пъти на ден), но в умерени количества.
Преяждането е една от основните грешки: колкото повече храна наведнъж организмът е принуден да обработва, толкова по-голям процент от нея той складира във вид на мазнини. Не е добре да се комбинират в едно ядене големи количества сладки храни (бързи въглехидрати) и мазнини. При едно и също количество мазнини, допълнителният прием на въглехидрати повишава нивата на триглицеридите. Самите триглицериди участват в клетъчните мембрани, но при натрупване в повишени количества провокират сърдечно-съдови заболявания, инсулинова резистентност и диабет.
Усвоимите въглехидрати е добре да бъдат с нисък гликемичен индекс (ГИ), което означава да се преминават бавно от храносмилателната система към кръвта.
Бърз въглехидрат пък е този, който може да премине бързо към кръвта. Основните бързи въглехидрати са захарозата и гликозата. Основният бавен въглехидрат е нишестето. Нишестените храни придобиват по-висок гликемичен индекс при печене (в сравнение с варенето), тъй като се образуват по-бързо смилаеми декстрини. Неусвоимите въглехидрати – фибрите, всъщност намаляват скоростта на усвояването на въглехидратите, а оттам – и гликемичния индекс. За нисък ГИ се счита стойност между 0-50, за среден ГИ – 51-71, висок ГИ – над 70.
Освен гликемичния индекс е важен и гликемичният товар – количеството усвояеми въглехидрати, които се приемат със съответното количество от продукта.
Храна | Гликемичен индекс | Въглехидрати=гликемичен товар | Съдържание на мазнини |
Орехи, семена от лен и чия | Нисък | Нисък | Високо+омега-3 |
Ябълки | Нисък | Среден | Ниско |
Банани, кайсии, дини | Среден | Среден | Ниско |
Портокали | Среден | Среден | Ниско |
Пъпеши, грозде | Висок | Среден | Ниско |
Фурми и др. сушени плодове | Висок | Висок | Ниско |
краставици, домати | Нисък | Нисък | Ниско |
Зеле, марули, спанак | Нисък | Нисък | Нисък |
Лук, чесън, праз | Нисък | Нисък | Ниско |
Авокадо | Нисък | Нисък | Средно |
Моркови, червено цвекло | Нисък | Среден | Ниско |
Картофи (сварени) | Висок | Среден | Ниско |
Зелен фасул и грах | Нисък | Нисък | Ниско |
Фасул и леща, сготвени | Нисък | Висок | Ниско |
Бял ориз, сварен във вода | Среден | Висок | Ниско |
Ръжен хляб | Среден | Висок | Ниско |
Бял хляб | Висок | Висок | Ниско |
Пица, баница със сирене | Среден | Среден | Средно+тежки мазнини |
Мед, нискомаслени сладкиши | Мед, нискомаслени сладкиши | Мед, нискомаслени сладкиши | Мед, нискомаслени сладкиши |
Високомаслени сладкиши (торти и др.) | Висок | Висок | Високо+тежки мазнини |
Нискомаслена извара | Нисък | Нисък | Ниско |
Кисело мляко – нискомаслено | Нисък | Нисък | Ниско |
Прясно краве мляко – пълномаслено | Нисък | Нисък | Умерено |
Прясно масло | Нисък | Нисък | Високо |
Рафинирано олио и сготвени масла | Нисък | Нисък | Високо+тежки мазнини |
Цяло яйце | Нисък | Нисък | Средно |
Риба – мазна (сьомга, сом, шаран) | Нисък | Нисък | Средно+омега-3 |
Пилешко (печено или варено) | Нисък | Нисък | Средно |
Свинско (печено или варено) | Нисък | Нисък | Средно+тежки мазнини |
Черен шоколад (70%) | Среден | Среден | Високо+тежки мазнини |
Млечен шоколад | Висок | Висок | Високо+тежки мазнини |
Кола и др. подсладени безалкохолни и плодови сокове | Висок | Среден | Ниско |
За някои храни съществуват грешни представи, примерно – шоколада. Той съдържа не само много бързи въглехидрати, а и голямо количество наситени мазнини. А това е една от най-вредните комбинации.
Вкусът невинаги е точен индикатор за гликемичния индекс. Например, най-сладка е фруктозата, после захарозата (макар и с по-висок гликемичен индекс), после глюкозата и накрая декстринът, който се получава при разграждането на нишестето (процесът започва още в устната кухина). Фруктозата навлиза в клетката без нужда от инсулин, но тя може да се превърне в мазнини при свръхкалорийно хранене. Плодове с преобладаващо съдържание на фруктоза са: ябълка, круша, диня. (Много други съдържат захароза, която в организма се разлага на фруктоза и глюкоза.) Употребявайки умерено плодове, важно е да не прибавяме съществени количества концентрирани захари (бяла или кафява захар, глюкоза, фруктоза, мед), защото така се получава предозиране на бързите въглехидрати, а повечето концентрирани сладости освен това са бедни на фибри!
Мазнините е добре да се консумират умерено и главно на обяд. Да се ограничат храните с наситени мазнини и особено трансмазнините (маргарини, шоколади, вафли и др.). Последните именно са най-опасни, както и всички продукти, чиято технология включва агресивни преработки като пържене и силно запичане.
Наситените мазнини в малко количество и предимно сурови са полезни, но обикновено ги има в излишък (високомаслени млечни, месни, кокосови и какаови продукти). Именно те са рискови по отношение на инсулиновата резистентност. Мононенаситените мазнини (омега 9) са полезни в нормални количества (маслини, зехтин, авокадо, бадеми, лешници, фъстъци, кашу). Незаменими за организма са полиненаситените (Омега 3 и 6). Омега 6 присъства в обичайното меню (особено в слънчогледови продукти, сусам, орех, тиквено семе, някои животински мазнини). Най-важната, но по-рядко присъстваща, е Омега 3 (морски продукти-риба и водорасли (неагресивно преработени), ленено семе, чия и по-малко – в коноп, орех, както и в тученица, коприва и др. зелени храни). Тя помага при определени усложнения на диабета.
Доказано е, че сутрин приетите въглехидрати се „изгарят“ най-добре, което означава, че за закуска можем да приемаме пресни плодове (и само по малко изсушени, накиснати във вода от предния ден), умерено – пълнозърнести овесени ядки или ястия от сварени цели зърна (от жито, кафяв или черен ориз, просо, киноа, елда и др.), ръжен или друг черен хляб. Ако има нужда от повече белтък, могат да се включат малко леки млечни продукти (нискомаслено кисело мляко или кефир с малко мазнини, суроватъчна извара).
Основното хранене се препоръчва да е на обяд, защото тогава храната се смила най-добре. Тогава е желателно да се наблегне на протеини и умерено количество мазнини. Малкото въглехидрати, присъстващи в зеленчуците, могат да се приемат, защото съдържат фибри, витамини, антиоксиданти, а и дават минерали с алкален потенциал, който противодейства на киселинния характер на белтъчно-мастните храни. Примерни храни – сурови и щадящо сготвени зеленчуци, бобови семена, ядки, риба (по-рядко – месо), яйце, извара (по-рядко сирене). Междинната закуска, преди- или следобедна, да е малка по обем и подобна на закуската.
Вечерята е добре да изключва бързите въглехидрати и концентрираните животински продукти, а да е със сложни въглехидрати и по-умерено растителни протеини и мазнини. Примерно – зеленчуци, пълнозърнести, зелен фасул или грах, коприва и в по-малко ядки, маслини, авокадо.
Хранене | Час | Съдържание |
Закуска | 7,30-9,00 | Плодове, до половин кг. (за предпочитане пресни, сезонни и немного сладки). След половин час – дохранване с овесена или елдена каша. |
Междинна закуска (незадължително) | 10,30-11-30 | Чаша нискомаслено кисело мляко или кефир |
Обяд | 12,30-14,00 | Умерена порция леща, риба или пилешко, с голяма разнообразна салата, желателно плюс кълнове |
Междинна закуска (незадължително) | 16,30-17-00 | Една ябълка, малък банан или друг плод; билков чай |
Вечеря | 18,00-19,00 | Зелен фасул или грах с кафяв ориз, с добавка на малка порция салата или зеленчуци на пара, с малко сос от чия, смляно ленено семе, авокадо или маслини |
Диабетът е заболяване, което несъмнено влияе на начина на живот. То пряко афишира за смяна на хранителните и двигателните навици. Последните научни факти сочат, че с добра профилактика и комплексно навременно лечение прогнозата може да бъде чувствително подобрена!
Тази статия е изготвена от екипа зад серията Ботаник, който ви препоръчва продуктите ДиабеФор Глюко и ДиабеФор Протект.
ДиабеФор Глюко е висококачествен натурален продукт за поддържане на нормална кръвна захар, който можете да намерите в аптеките или онлайн на https://botanic.cc/products/diabefor-gluco/ .
ДиабеФор Протект е специално разработен продукт, който влияе благоприятно и превантивно при най-често срещаните диабетни усложнения. Можете да намерите в аптеките или онлайн на https://botanic.cc/products/diabefor-protect/