За Здравето

Диабет

Неслучайно наричат диабета „пандемия“. Той е социално-значимо заболяване, което се отразява на всички сфери на живота. В света днес има 366 милиона души, които боледуват от захарен диабет. Предполага се, че до 2030 година техният брой ще достигне до 522 милиона. Никак не е случайно, че по данни на Международната диабетна федерация диабетът е едно от най-бързо прогресиращите заболявания в света. Около 90% от пациентите са с диабет тип 2. Това също не е случайно.

Причини за диабета

Причините за заболяването могат да имат генетична обусловеност, но повече се дължат на други фактори: възрастта (рискът се покачва след 45 г.), понижената двигателна активност, завишената употреба на алкохол и най-вече затлъстяването, увеличаващо риска около 10 пъти. Многократно обработени, консервирани храни, подобрени с овкусители, оцветители и всякакви непривични за организма добавки, приемът на трансмазнини и много други вредители повишават значително риска от заболяване. Високите нива на триглицериди също са фактор, който не трябва да се пренебрегва.

Прекомерното количество мазнини нарушава действието на рецепторите, които „познават“ инсулина и приемат глюкозата. Рецепторите в клетките се оказват буквално „плувнали“  в мазнини и това пречи на способността им адекватно да „чуят“ пристигането на инсулина и известяването му, че носи глюкоза или храна, енергия за самата клетка. Така клетката остава гладна и дава знак на мозъка за глад и то глад за бързи въглехидрати, които биха могли евентуално да осигурят най-бързо така нужното гориво за клетките. Приемът им увеличава бързо нивата на глюкоза в кръвта, но поради инсулиновата резистентност на клетката, те отново не се усвояват, и част от тях се превръщат в мазнини, влючително триглицериди, които още повече затрудняват чувствителността на клетките.Това не означава нищо друго, освен попадане в омагьосан кръг – колкото повече вредни храни приемаме, толкова повече клетката губи чувствителността си към инсулина и толкова по-гладна е тя особено за вредни храни. Така макар и кръвта да е наситена с глюкоза, клетката продължава да изпитва енергиен дефицит.

Паралелно, пренаситеността на кръвта с глюкоза, която не се усвоява, стимулира допълнително производството на инсулин, който да я вкара в клетката. Това продължително стимулиране на панкреаса амортизира бета-клетките, произвеждащи инсулин, което довежда до „диабет тип 2“. В случай, че производството на инсулин съвсем намалее, настъпва диабет 1.

Захарният диабет нерядко има и психосоматична причина. При силен или хроничен стрес се увеличава продуцирането на така наречените контраинсуларни хормони, каквито са  адреналинът и кортизолът. Те повишават кръвната глюкоза. Честото излагане на стресови фактори може да причини както инсулинова резистентност, така и да намали способността на организма да произвежда адекватни количества инсулин.

Съвременната медицина най-често предлага като лечение за инсулинова резистентност и за диабет тип две метформин.

Какво представлява метформинът?

Метформинът е перорален препарат, който принадлежи към групата на бигванидите. Известен е със своя хипогликемизиращ ефект. Първоначално той е изолиран от френски люляк (Galega officinalis). Неговият ефект е установен от Hesse Taubmann във Вроцлав, Полша през 1929 г. А от 1957 г. се получава синтетично и се използва масово за лечение на диабет втори тип, както и за инсулинова резистентност. Доказано е, че метформинът:

• влияе пряко на глюконеогенезата (чернодробната глюкозна продукция);
• повишава периферното усвояване на глюкоза от мускулите;
• подобрява инсулиновата чувствителност на клетките, въздействайки върху самите рецептори;
• забавя усвояването на глюкозата;
• повишава изгарянето на мазнини (повишава свободните мастни киселини).

Именно заради обнадеждаващите свойства на метформина започват клинични проучвания с препарата, които в крайна сметка установяват, че съществува връзка между приложението на този медикамент и лактацидозата (натрупване на млечна киселина в организма), което е изключително опасно за организма и води до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. В резултат на това през 1977 г. метформинът е забранен за употреба в САЩ, през 1978 г. – в Германия, Швейцария, Австрия, Скандинавските страни, през 1982 г – във Великобритания.

През 1993 година, обаче, след преоценка на качествата на метформина и въз основа на нови проучвания, метформинът отново е върнат за регистрация и в крайна сметка е регистриран от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ, както и в Европа. Така той се оказва единственият препарат от групата на бигванидите, който в момента се използва. Може да се каже, че неговата употреба е масова.

Макар да притежава безспорни ползи, все пак страничните ефекти от употребата на метформин не будят никакво съмнение.

В края на 2018 година излиза проучване от лекари на Военномедицинска академия в София за страничните ефекти от употребата на метформин.

„Метформинът не се метаболизира в човешкия организъм и се екскретира през бъбреците чрез гломерулна филтрация. Медикаментът може да доведе до развитие на лактатна ацидоза и/или токсичен хепатит не само при предозиране на препарата, но и при терапевтична доза от медикамента.

Противопоказания за лечение с метформин са сърдечна недостатъчност, чернодробна, бъбречна недостатъчност, хроничен алкохолизъм, тежки инфекции, диабетна кетоацидоза и много други.

Странични ефекти при приложението на метформин в терапевтична доза са:

• От страна на гастроинтестиналния тракт – метален вкус в устата, диария, коремни болки, гадене, повръщане, намален апетит.
• Астеноадинамия (отпадналост, безсилие).
• Продължителната употреба води до витамин В12 дефицитна анемия, намалява ТSH при хипотиреодизъм, повишава нивото на хомоцистеина.
• Лактацидозата (повишена концентрация на млечна киселина в кръвта) е най-тежкият страничен ефект от приложението на метформин.
• Токсичен хепатит – характеризира се с остро настъпила цитолиза (разрушаване на клетките) при отрицателни хепатитни маркери. “

Д-р Д.Томова (Клиника по гастроентерология ВМА, гр. София)

Д-р Ш.Вели (Клиника по токсикология, ВМА, гр. София)

Сп.Med Info, ноември, 2018

По-натам  в студиата лекарите от ВМА дават конкретен пример с клиничен случай на пациент с токсичен хепатит, настъпил следствие употребата на метформин. Лечението се състои в спиране на метформин и включване на инсулин и хепатопротектори, гастропротектори, диуретици и много други.

Птерокарпус

През 1997 година започват сериозни проучвания с билката Птерокарпус Марсупиум. Билката има много дълга история в традиционната медицина. Едно от активните вещества е Птеростилбен, който доказано действа като агонист на PPAR рецепторите, като по този начин:

• значително подобрява глюкозната хомеостаза,
• намалява инсулиновата резистенстност,
• подобрява съдовата функция,
• понижава нивата на циркулиращите проинфламаторни цитокини,
• действа антиоксидантно, като протектира мембраната на еритроцитите срещу липидна пероксидация,
• противовъзпалително чрез инхибиране на провъзпалителните цитокини и ензими,
• подпомага сърдечно-съдовата система.

През 1997 година е направено сравнително проучване между действието на Птеростилбен и Метформин. Птеростилбен оказва понижаващо влияние върху нивата на кръвната захар , сравними с тези на метформин. В самото изследване става ясно, че освен върху нивата на глюкозата, екстрактът от Птерокарпус влияе и на освобождаването на инсулин от β-клетките на панкреаса.

В друго проучване се доказва липидопонижаващият ефект на Птеростилбен и понижаване нивата на общия холестерол, на холестерола с много ниска плътност (VLDL)и на холестерола с ниска плътност (LDL). Наблюдава се и повишаване на холестерола с висока плътност. (HDL). В същото проучване се вижда и значително понижаване на нивата на триглицеридите, фосфолипидите, свободните мастни киселини и общия холестерол в кръвта, черния дроб и бъбреците.

В трето проучване с 90 човека, страдащи от диабет дип 2 се сравнява ефекта на екстракта от Птерокарпус с този на Толбутамид. Оказва се, че при изследване на кръвната захар и на гликиран хемоглобин екстрактът от Птерокарпус показва сходен ефект с този на лекарствения препарат.

При всички направени проучвания е направен и още един категоричен извод: при употребата на екстракт от Птерокарпус и активното му вещество Птеростилбен не се наблюдават никакви странични ефекти, което означава, че билката е абсолютно безопасна за употреба, като в същото време има доказани действия, сравними с тези на лекарствените средства.

Екстракт от Птерокарпус можете да откриете в ДиабеФор Глюко.Продуктът съдържа висококачетвен, патентован екстракт от Птерокарпус, стандартизиран по Птеростилбен с доказано действие. Освен това съдържа и тривалентен хром от обогатени дрожди, който допълнително подпомага поддържането на нормалната концентрация на глюкоза в кръвта.

Научете повече: https://botanic.cc/products/diabefor-gluco/

Използвана литература:

1. Томова, Д, Вели, Ш. – Токсичен хепатит при пациент на лечение с метформин., сп. Med Info, ноември, 2018
2. Manickam, et al., 1997 Antihyperglycemic activity of phenolics from Pterocarpus marsupium.
3. Sateesh and Pari, 2008 Effect of pterostilbene on lipids and lipid profiles in

streptozotocin–nicotinamide induced type 2 diabetes mellitus

4. Hariharan, S, et al., 2005 Efficacy of Vijayasar in the treatment of newly diagnosed patients with type 2 diabetes mellitus: a flexible dose double-blind multicenter randomized controlled trial