⏰ Обновена: 16.08.2024
Таблетките са твърди дозирани лекарствени форми, получени чрез пресоване (агломерация на отделни твърди частици под натиск или сбиването на рехави насипни маси до твърда маса, която придобива определена форма и достатъчна механична якост) на лекарствени средства най-често с участието на помощни вещества, които осигуряват таблетирането, разпадаемостта и освобождаването на съответното лекарствени средство с необходимата скорост.
Технология за производство на таблетки
При разработването на технология за производство на даден вид таблетки е необходимо рационално комбиниране на съставките им с цел да се осигурят следните задължителни качества: да издържат механичната обработка по време на самото производство, на опаковането, съхранението, транспорта и експедирането; да не се поддават на напукване и нащърбване, да не показват промени в цвета, да не се покриват с петна и замърсявания; да не променят състава, при който лекарственото средство може да се освободи от таблетната форма при запазено количество и лечебен ефект.
Помощните вещества обикновено се класифицират според основните им функции при протичането на комплексния процес на производство на таблетките. Някои от тях имат и вторични функции, чрез които влияят положително или отрицателно при разработването на една твърда перорална дозирана лекарствена форма. Така например някои пълнители улесняват разтварянето на таблетката, докато други могат да попречат на този процес. Изборът на помощните вещества е от значение за свойствата на крайната дозирана форма. Най-общо те могат да се класифицират така:
Разреждащи вещества
(млечна захар, нишесте, манит, сорбит и микрокристална целулоза) – задължителна съставка на една таблетка. Те определят формата ù. С подбора им се цели получаване на краен продукт с оптимално физико-химични и фармакологични свойства и отговаряне на техническите показатели.
Микрокристалната целулоза
Освен като пълнител, се употребява и като добро свързващо средство. Благодарение на способността да набъбва, се използва и като разпадащо вещество. Затова таблетките, които съдържат микрокристална целулоза, притежават повишена механична якост и се разпадат за кратко време. Представлява бял прах без мирис и вкус. Тя е физиологично инертна и нетоксична.
Свързващите вещества
От своя страна, определят технологичните свойства на готовите таблетки – якост, плътност, разпадане, външен вид. С помощта на свързващи вещества прахообразният материал се превръща в зърнест, подобрява се точността на дозировката, увеличава се сцеплението между частиците и се намалява пластичната деформация.
Смазващи вещества
Намаляват адхезионните и кохезионните сили между частиците и масата за таблетиране. Могат да се разделят на две големи групи според функциите си:
– средства, регулиращи теченето (хлъзгащи вещества). За теченето на дадена таблетна смес голямо значение има количеството на влагата, която спомага за образуване на неподвижни сорбционни слоеве по повърхността на частиците. При положение, че влагата запълни пространствата между частиците или гранулите и вдлъбнатините по повърхността им, частиците се доближават и поради силите на привличане (сцепление) се уголемяват. Теченето се затруднява. По тази причина прибавянето на вещества, които регулират теченето, трябва да е строго съобразено със съдържанието на влага в масата. Процесът на течене може да се охарактеризира с помощта на фактора на теченето. Когато той е по-голям, теченето на насипната маса може да се подобри с помощта на регулиращи вещества – талк, нишесте, обезмаслен млечен прах и особено аерозил и микрокристална целулоза.
– формоотделящи (антислепващи) вещества. Технологичният процес на таблетирането представлява обработка на насипната маса посредством специално устройство, което се състои от горен и долен поансон – под действието на натиск с определена сила те пресоват насипната в матрицата маса. В момента на максимален натиск между таблетката и устройството се образува плътна гранична повърхност. След завършване на процеса на пресоване устройството се отделя от таблетката, само ако силите на адхезия между таблетката и устройството са по-слаби от силите на привличане, действащи между съставните части на хапчето. В противен случай части от таблетката остават залепени за устройството. Изисква се употребата на формоотделящи (противолепнещи) вещества – магнезиев стеарат, клциев стеарат, алуминиев стеарат и други.
Разпадащи вещества
Въпреки изискванията за добра механична якост на таблетките, те трябва лесно да се разпадат в храносмилателния тракт след пероралното им приложение, за да се постигне освобождаване и резорбция на веществата. Известно е, че между времето на разпадане и действието на медикамента съществува зависимост – колкото по-кратко е времето за разпадане, толкова по-бързо се появява терапевтичният ефект.
Разпадането на таблетката зависи от много фактори. За да се постигне то, в нея се влагат вещества, които създават условия за образуване на омокряема капилярна система – микрокристална целулоза, натриеви и калциеви соли на алгиновата киселина, бентонит и др.
Задържащи влага вещества
Предпазват от пресъхване гранулите и таблетките.
Адсорбиращи вещества
Когато се налага в една таблетка да се включат етерични масла, олофилни витамини или екстракти, те се обработват с адсорбиращи вещества – лактоза, различни видове нишесте, бентонит, аерозил.
Антистатици
Подпомагат отстраняването или противодействието на електростатичните сили между частиците на масата за таблетиране. Като антистатици най-често се използват хлъзгащи вещества.
Оцветители
Използват се по няколко причини: за идентифициране на готова лекарствена форма, за намаляване на възможността за неправилно смесване на компонентите през време на производството, както и за естетически въздействие.
Коригиращи вещества
Това са ароматизиращи и подслаждащи вещества.
Из уебника за студенти по фармация “Технология на лекарствата” под редакцията на проф. Евгений Христов Минков, д.ф.н.
Можете да разгледате всичките ни продукти, които са в таблетна форма на следния линк: https://botanic.cc/products/
