Белтъчини и аминокиселини

⏰ Обновена: 19.08.2024

Същност и роля на белтъчините

Белтъчините са жизненонеобходими на хората и на всички животни. Белтъчините изграждат структурата на всички живи същества. Всеки жив организъм, от най-голямото животно до най-малкия микроб, е изграден от белтъчини. И във всичките си форми белтъчините участват в жизненоважните химически процеси, подържащи живота. Белтъчините са необходима част от структурата на всички живи клетки на тялото. След водата, белтъчините са тези, от които е изградена най-голямата част от телесното ни тегло. В човешкото тяло от белтъчни вещества са изградени мускулите, сухожилията, ставните връзки, органите, жлезите, ноктите, косата, жизненоважните телесни течности, а освен това те са необходими за растежа на костите. Ензимите и хормоните, които катализират и регулират процесите в тялото, са белтъчини.

Белтъчините подпомагат регулирането на водния баланс и подържат необходимия алкално-киселинен баланс на организма. Те спомагат за обмяната на хранителни вещества между течностите в междуклетъчните пространства и тъканите, кръвта и лимфата. Недостигът на белтъчини разстройва равновесието на телесните течности, предизвиквайки отоци. От белтъчини са образувани структурните основи на хромозомите, чрез които генетичната информация се предава от родителите на поколението им. Генетичният „код”, който се съдържа в ДНК на всяка клетка, представлява актуална информация за това, как да се произвеждат белтъчините на тази клетка.

Белтъчините представляват вериги от аминокиселини, свързани помежду си с т.нар „белтъчни мостове”. Всеки отделен вид белтък се изгражда от специфична група аминокиселини, подредени по специфичен химичен начин. Присъствието на точно определени аминокиселини и начинът на свързване в определена последователност помежду им, придават на белтъчините, изграждащи раличните видове тъкани, техните уникални функционални възможности и отличителни черти. Всеки белтък в тялото отговаря на определена нужда – белтъчините не са взаимозаменяеми.

Белтъчини под формата на пържола

Видове белтъчини

Белтъчините не са еднакви, макар че се образуват от едни и същи аминокиселини. Те имат различни функции и действат в различни области на организма.

Има два основни вида белтъчини.

Пълноценните осигуряват нужния баланс на осемте основни аминокиселини, които изграждат тъканите, и се съдържат в яйцата, млякото, сиренето, месото, морските продукти.

Непълноценните не съдържат някои от основните аминокиселини и не се използват ефикасно, ако се приемат сами. Съдържат се в семената, ядките, граха, зърнените и бобовите култури.

Ако смесвате пълноценни и непълноценни белтъчини, ще се храните по-добре, отколкото само с единия от двата вида. Едно хубаво ястие от фасул или ориз с малко сирене е също толкова хранително и по-малко мазно от пържолата.

Роля на аминокиселините

Аминокиселините са химически единици или „градивни блокове”, изграждащи белтъчините. Те са крайният продукт при белтъчното разграждане, известно като хидролиза. В аминокиселините се съдържа около 16 % азот. Химически това ги отличава от другите две основни групи хранителни вещества (захари и мастни киселини), които не съдържат азот. Ако някоя аминокиселина е в недостатъчно количество или липсва, действието на всички останали пропорционално намалява. Аминокиселините, които заедно с азота образуват хиляди различни белтъчини, не са единствените им елементи, но са крайният резултат от разграждането им.

Белтъчините, които изграждат човешкото тяло, не се получават пряко от храната. По-скоро, белтъчините от храната се разграждат в организма до съставните си аминокиселини, след това тялото ги използва за изграждане на специфично нужните му белтъчини.

Видове аминокиселини

Известни са около 28 аминокиселини, които се комбинират по различни начини за създаването на стотици различни видове белтъчини, присъстващи във всички живи организми. В черния дроб на човешкото тяло се произвеждат около 80% от необходимите аминокиселини. Останалите 20% се получават чрез храната. Те се наричат есенциални (незаменими) аминокиселини. Есенциалните аминокиселини, които се получават в организма чрез храната, са хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин. Неесенциалните (заменими) аминокиселини, които могат да се произвеждат в организма от други аминокиселини, получени от хранителни източници, са аланин, аргинин, аспаргинова киселина, глутамин, глицин, орнитин, пролин, серин, таурин и тирозин. Фактът, че те се наричат „ неесенциални” (заменими) означава, че не се получават само чрез храната, че организмът може сам да ги призвежда, когато има нужда от тях.

При определени условия неесенциалните аминокиселини могат да се превърнат в есенциални. Например неесенциалните цистеин и тирозин са изградени от есенциалните метионин и фенилаланин. Ако последните не присъстват в достатъчно количество, цистеинът и тирозинът стават есенциални в диетата.

Различни функции на аминокиселините

Освен аминокиселините, които се свързват и образуват белтъчините в организма, има и други, изпълняващи важни метаболитни функции.

Някои, например – цитрулин, глутатион, орнитин и таурин, са подобни (или странични продукти) на аминокиселините, които изграждат протеините. Други действат като невротрансмитери или като прекурсори на невротрансмитерите (химически вещества, които пренасят информация от една клетка към друга). Някои аминокиселини са необходими за получаване и изпращане на съобщения от мозъка. За разлика от много други вещества, невтротрансмитерите могат да преминават през кръвно-мозъчната бариера. Тази бариера защитава мозъка от токсичните вещества и чуждите тела, циркулиращи в кръвообращението на организма. Еднотелните клетки, които изграждат стените на мозъчните капиляри, са по-здраво заловени помежду си, отколкото клетките на другите капиляри в тялото. Това предпазва от навлизането на някои вещества (предимно на водна основа) през стените на капилярите в мозъчната тъкан. Тъй като някои аминокиселини могат да преминават през тази бариера, те се използват от мозъка за общуване с всички нервни клетки в организма.

От аминокиселините зависи правилното действие на витамините и минералите. Докато в организма не присъства необходимата аминокиселина, абсорбираните и асимилирани от тялото витамини и минерали, не са ефикасни. Например, ниското ниво на аминокиселината тирозин води до развитие на недостиг на желязо. Недостигът или нарушеният метаболизъм на аминокиселините метионин и таурин са свързани с развитието на алергични и автоимунни заболявания. Много от възрастните хора страдат от депресия или неврологични проблеми, което има връзка с недостига на аминокиселините тирозин, триптофан, фенилаланин и хистидин, а също и н ааминокиселините с разклонени вериги валин, изолевцин и левцин.

Има и аминокиселини, които се използват за директното снабдяване на мускулната тъкан с енергия. Високи дози от аминокиселините с разклонени вериги се използват в болниците за лечение на страдащи от травми или инфекции. Някои хора имат вродена неспособност за метаболизиране на аминокиселините с разклонени вериги. Това потенциално опасно за живота заболяване, наречено аминоацидурия, може да причини неврологични увреждания и изисква специална диета.

Баланс на аминокиселини

Процесите на съединяване на аминокиселините за производството на белтъчини и на разграждане на белтъчините до отделни аминокиселини за нуждите на организма са непрекъснати. Когато в организма има нужда от по-голямо количество ензимни продукти, се произвеждат повече ензимни белтъчини; когато има нужда от повече клетки, организмът произвежда повече белтъчини, необходими за изграждането на клетките.

Тези различни видове белтъчини се произвеждат в организма, когато нуждите на тялото нарастнат. Ако в организма се изтощят част от резервите есенциални аминокиселини, той няма да бъде в състояние да произвежда белтъчините, за които се изисква наличието на тези аминокиселини. Ако липсва дори само една аминокиселина, тялото не може да продължи синтеза на точно определен вид белтък. Това може да доведе до отрицателен азотен баланс – нездравословно състояние, при което организмът отделя повече азот, отколкото усвоява. Освен това за да могат другите аминокиселини да се оползотворят, всички есенциални аминокиселини трябва да присъстват едновременно в диетата – иначе тялото запазва отрицателния азотен баланс. Загубата на жизненоважни белтъчини от тялото предизвиква заболявания, вариращи от нарушения в храносмилането до развитието на депресия и спиране на растежа.

Недостиг и предозиране на белтъчини в организма

Нуждите от белтъчини са индивидуални и зависят от най-различни фактори, включително здравословното състояние, възрастта и теглото. Колкото по-едри и по-млади сте, толкова повече белтъчини ви трябват. Средната минимална нужда е около 45 г дневно. Това прави 15 г на хранене. За да ги получите не е нужно да ядете много месо. В порция пилешки гърди (120 г) има 30-35 г белтъчини. Чаша кисело мляко ви дава 12 г, а чаша прясно мляко с 2% масленост, в което са натрошени пшенични бисквити – силна сутрешна доза от 14 г.

Много фактори допринасят за недостига на есенциални аминокиселини в организма, дори ако диетата ви е добре балансирана и се храните с достатъчно количество белтъчини. Намалената абсорбция, инфекциите, травмите, стресът, използването на лекарства, напредването на възрастта и неравновесието между други хранителни вещества променят наличността на есенциални аминокиселини в тялото. Недостатъчният прием на витамини и минерали, особено на витамин С, може да наруши абсорбцията на аминокиселините в долната част на тънките черва. Витамин В6 също е необходим за пренасянето на аминокиселините в организма.

Предозиране с белтъчини

Ако диетата ви не е подходящо балансирана, се нарушава снабдяването на организма с необходимите количества есенциални аминокиселини и рано или късно се стига до възникване на различни видове заболявания. Това не означава, че отговорът е само в приемането на храната, съдържаща голямо количество белтъчини. Фактически това не е здравословно. Прекомерното количество белтъчини води до натоварване на бъбреците и черния дроб, в които се осъществява преработването на отпадните продукти от белтъчния метаболизъм. Почти половината от аминокиселините, получени от приетите с храната белтъчини, се превръщат в глюкоза в черния дроб и се използват за доставяне на необходимата енергия на клетките. Този процес води до образуване на отпадъчен продукт амоняк. Амонякът е токсичен за организма, така че тялото се предпазва от него чрез превръщането му в черния дроб в по-малко токсичния продукт урея, който след това се пренася с кръвообращението, филтрира се през бъбреците и се изхвърля от тялото.

Когато приемът на белтъчини не е завишен и черният дроб работи нормално, амонякът се неутрализира толкова бързо, колкото се образува, така че не предизвиква увреждания. Обаче, ако черният дроб преработва завишено количество амоняк (в резултат на увеличена белтъчна консумация, нарушено храносмилане или дефект във функцията на черния дроб), тогава в него се натрупват тоскични нива амоняк. Тежката физическа работа също спомага за натрупване на прекомерно количество амоняк. Това увеличава риска от появата на сериозни здравни проблеми, например енцефалопатия (болест на мозъка) или чернодробна кома. Патологично високите нива на уреята също предизвикват усложнения, например възпаление на бъбреците и болки в гърба. В храната е важно не количеството на белтъчините, а тяхното качество.

Митове за белтъчините

Много хора си мислят, че от белтъчините не се пълнее. Това погрешно убеждение е разочаровало много енстусиазирани почитатели на диетите, които пропускат хляба, но хапват щедро пържоли и после се чудят откъде трупат килограми. В действителност:

  • 1г белтъчини = 4 калории
  • 1г въглехидрати = 4 калории
  • 1г мазнини = 9 калории

Иначе казано, белтъчините и въглехидратите имат съвсем еднакво калорийно съдържание.

Смята се също така , че белтъчините изгарят мазнините. Това също е погрешно и заради него мнозина „спазващи диета” са се вторачвали неразбиращо в кантара. Просто не е вярно, че колкото повече белтъчини ядете, толкова повече ще слабеете.

Заключение

Белтъчините са основни градивни блокове на всички живи организми, играещи ключова роля в структурата и функционирането на тялото. Те участват в изграждането на мускули, органи, ензими и хормони, и са незаменими за поддържане на здравословен метаболизъм и имунна функция. Важно е да се осигури баланс между пълноценните и непълноценните белтъчини в храната, за да се постигне оптимално здраве. Прекомерният или недостатъчният прием на белтъчини може да доведе до различни здравословни проблеми, затова е важно да се следи качеството и количеството на консумираните белтъчини.

Прочетете повече

 

Споделете поста:

ЗАПИШИ СЕ за нашия онлайн бюлетин и ще получиш 10% отстъпка при първата си поръчка! ✉️

Автор

Скорошни постове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.
You need to agree with the terms to proceed