⏰ Обновена: 19.08.2024
Медитацията не е просто процес на размисъл или съзерцание, нито мечтание или релаксация. Тя изисква обучение на вниманието и съзнанието и упражняване на съзнателен контрол върху умствените процеси. Медитацията е организиран подход към себеразвитието, който освен всичко останало подобрява физическото и психичното благосъстояние.
Като духовна практика медитацията възниква преди повече от 3000 години. Някои нейни форми са използвани от първите християни, но повечето от познатите ни днес идват от Изтока. Има форми на медитация в седнало положение, като дзен-медитацията и трансценденталната медитация, а има и по-експресивни и атрактивни форми. За йогите медитацията е начин за съединение с Брехман – Абсолюта. Но за мнозина наши съвременници на Запад тя е практична техника за самопомощ, неизискваща специални религиозни възгледи.
От началото на 60-те години учените изследват специфичното въздействие на медитацията върху човешкия ум и тяло. От физиологична гледна точка, тя успокоява симпатиковата нервна система, забавя пулса и дишането, понижава кръвното налягане и метаболизма. Проучвания, при които медитацията се използва за лечение на конкретни заболявания показват, че тя е най-ефикасна в профилактиката и лечението на свързаните със стреса болести, нямащи органична причина. Така например, фобиите, нервното напрежение, високото кръвно налягане и тревожността се лекуват успешно чрез медитация. Подобрения се наблюдават и при някои типове главоболия, хронични болки и нарушения на съня. Медитацията се използва и за лечение на зависимости.
Цели
Точно как и защо действа медитацията все още не е установено със сигурност. Според древните традиции, ние притежаваме едно равнище на битие, някакво вътрешно аз, което ни дава мъдрост и ни направлява. Медитацията ни помага да укротим ума и да получим достъп до този вътрешен източник на сила. Тя ни приучава да контролираме мислите и емоциите си, вместо да им се подчиняваме. Обикновено, човешкият ум прескача от предмет на предмет в безкрайна верига от асоциации – ако се наблюдаваме внимателно, ще я забележим. Ако например в натовареното движение някоя кола ни пресече пътя, веднага започваме разговор наум – ядосано (и обикновено на себе си) заявяваме на другия шофьор какво си мислим за него, една мисъл довежда до друга и гневът расте.
Ако оставите този вътрешен разговор да продължи, това може сериозно да засегне психическото и физическото ви здраве. Но, ако тренирате вниманието си чрез медитация, можете да изострите съзнанието си за възникването на такива вътрешни процеси, да определяте дали те са полезни и ако не са, да ги спирате или поне да ги съкращавате значително.
Медитацията помага и за оптимизирането на вътрешните умствени процеси като планиране и решаване на проблеми, като ви позволява да съсредоточите ума си върху проблема, без той да се разпилява в безплодни блянове. Затова казват, че медитацията означава „да правиш нещата едно по едно” или „да живееш тук и сега”.
Процесът на медитиране
Медитацията има много форми, някои от които са по-сложни от другите. Важно е не толкова какъв вид медитация практикувате, колкото да бъдете редовни, упорити и отдадени на заниманията си. Ако след това приложите принципите на медитацията към задачите и предизвикателствата на ежедневието, постепенно ще забележите дребни, но категорични промени, които ще се заселят заедно с напредъка ви в медитацията.
Време и обстановка
Всеки ден отделяйте два пъти по 10-20 минути за медитация – веднъж сутрин и веднъж вечер. Изберете време, когато няма да бъдете преуморени. Избягвайте медитирането непосредствено след хранене или когато ви се спи.
Намерете си удобно тихо място, където няма да ви безпокоят. Ако е нужно, изключете телефона. Опитайте да медитирате по едно и също време и на едно и също място – това улеснява медитацията и я прави по-резултатна.
Подготовка за медитация
Можете да седнете на пода, на възглавница или на стол с права облегалка, както е описано по-долу, но избягвайте много меките столове и дивани, защото на тях може да ви се доспи. Стойката трябва да ви държи будни. Експериментирайте различни пози, докато намерите такава, в която да седите удобно изправени, без излишно напрежение. По-малко вероятно е да ви се доспи, ако гърбът и главата са изправени.
Когато сте доволни от позата, затворете очи и няколко пъти вдишайте и издишайте бавно и дълбоко. Направете преглед на тялото и се опитайте да освободите напрежението и стягането. После огледайте ума. Ако откриете, че някои мисли ви безпокоят, просто оттеглете вниманието си от тях. След като се отпуснете и прочистите ума си, вече сте готови да започнете.
Метод на фокусиране на дишането
В тази техника за фокусиране се използва дишането. След като се подготвите, просто оставете съзнанието си да се съсредоточи върху вдигането и спускането на корема и върху преминаването на въздуха през ноздрите ви. Оставете дишането да става естествено, без да се опитвате да го контролирате или манипулирате. Наблюдавайте го спокойно отстрани, както бихте наблюдавали дишането на някой, когото обичате.
Когато усетите, че фокусът на вниманието ви се измества към някоя проблеснала мисъл, образ и т.н., внимателно, но твърдо го върнете към дишането. Когато понатрупате опит, съзнанието ви ще остава фокусирано за по-продължително време, преди да се разсее, и бързо ще се научите да усещате, че се е отклонило. Усвояването на това упражнение изисква време, затова не се обезсърчавайте.
Метод с броене и дишане
Ако ви е трудно да запазите концентрацията си върху дишането, може би ще ви помогне да броите наум всяко вдишване и издишване. Започнете от 1, бройте всяко вдишване или издишване до 10 и започнете отново от 1. Ако се разсеете, просто върнете съзнанието си към дишането и започнете отново. Броенето дава на ума ви нещо, върху което да се съсредоточи, а освен това показва ясно кога вниманието ви се е разсеяло.
Медитация върху мантра
В този метод, при всяко вдишване и издишване повтаряте наум дума или фраза, която ви допада, или която изразява дълбока вяра. Някои хора използват познати думи като мир или цялост, а други използват мантра – дума от санскрит, или група думи, които, ако се повтарят постоянно по време на медитацията, издигат съзнанието ви в по-висше състояние. Първата и най-известна мантра е „Ом”.
Медитация с концентрация на погледа
В класическата Йога, концентрацията е първата степен, свързана със съсредоточаване на вниманието, докато медитацията се описва по-сполучливо като „сливане” на обекта исубекта на съсредоточаване. Съсредоточеното взиране, известно в йогийската традиция като „тратак”, е чудесен метод за медитация. Необходимо е само да фокусирате погледа си, без да мигате, върху неподвижен, сравнително малък обект, а след това да си затворите очите и да се опитате да го визуализирате. В най-добрия случай, предметът, в който се взирате, трябва да е разположен на нивото на очите, на около 1 метър. Най-често се използва запалена свещ. Погледът не бива да бъде напрегнат, но не и празен – просто гледайте, без да отмествате поглед, но и без да се напрягате, за около 1 минута, преди да затворите очи. Когато картината избледнее в ума ви, отворете очи и започнете отначало. Постепенно ще се научите да се взирате по-продължително.
След медитацията
След като медитирате в продължение на 10-20 минути, внимателно върнете съзнанието си към заобикалящия ви свят и отворете очи. Започнете бавно да се раздвижвате и разтягате, докато съзнанието ви се върне върху онова, което ви заобикаля. Би трябвало да се чувствате свежи и отпочинали, готови да посрещнете задачите, които ви очакват.
Потенциални проблеми
Някои хора казват, че медитацията им причинява физически дискомфорт, прави ги тревожни и възбудени, или че леко им се гади, особено при първите няколко опита. Ако изпитвате някое от тези усещания, прекратете я за няколко минути, отворете очи, огледайте се и отново се отпуснете. След като усещането отмине, продължете да медитирате.
Понякога казват също, че когато разумът се смълчи, пред съзнанието се откриват мисли и образи от обичайно несъзнаваната част на ума. Всички ние имаме такива страни от живота си, за които предпочитаме да не мислим, може би защото са смущаващи, плашещи или неприятни. Медитацията предполага да признаем тези части от личността си и като ги приемем и се отнасяме правилно към тях, те постепенно ще загубят емоционалното си въздействие върху нас и ще избледнеят.
Заключение
Медитацията е мощен инструмент за личностно развитие, който изисква тренировка на вниманието и контрол върху умствените процеси. Тя не само подобрява физическото и психическото благосъстояние, но също така помага за справяне със стреса и свързаните с него заболявания. Различните форми на медитация, макар и произхождащи от древни традиции, предлагат практични методи за самоусъвършенстване, които не изискват специални религиозни убеждения. Въпреки че медитацията може да предизвика дискомфорт или изправи човек пред несъзнавани мисли, тя води до по-добро разбиране и контрол над собственото съзнание, което значително подобрява качеството на живот.
Прочетете повече
