Нощното напикаване (енурезис ноктурна) е болестно състояние, известно от най-дълбока древност. За него споменават още Хипократ (ок. 460-377 пр. Хр.), Гален (ок.130-200 г), Авицена (ок.930-1037 г).
Заболяването е известно от хилядолетия и се предполага, че е добре изучено и за него се знае всичко. Но енурезата си остава с много неизвестни и до днес. Няма общоприета теория за същността й.
Произходът на названието енурезис ноктурна е гръцки и буквално означава „нощно напикаване“. Но най-характерното за енурезата е, не че се случва през нощта, а че се случва по време на сън. А сънят при енуретиците е много дълбок. Ако те спят през деня, ще се изпуснат отново, но ако са будни, без значение дали е ден или нощ, те не се изпускат.
Статистика за нощното напикаване
От нощно напикаване страдат предимно деца и подрастващи, най-вече момчета. Ако до навършването на 2-2 1/2– 3 години детето ви продължава да се напикава по време на сън, консултирайте се с с лекар специалист по детски или неврологични заболявания. По наши данни 95,11% от здравите деца спират да се напикават по време на сън с навършването на двегодишна възраст. Само 4,89 % имат единични напикавания до края на третата година.
Но все пак няма детайлна медицинска статистика по случая. Основната причина е укриването на заболяването, както от родителите, така и от самите страдащи.
Специфика на заболяването
Енурезата е болестно състояние, а не каприз на детето. Прието е да се говори за него като за невинно заболяване, но всъщност е доста деликатно състояние, което може да причини психологически травми и да повлияе върху самооценката и самочувствието на детето – да му създаде неувереност и липса на вяра в собствените сили. Тежките състояния могат да доведат и до така наречената детска невроза. Детето с такъв проблем обикновено не ходи на екскурзия с другите деца, не остава да нощува другаде, по-свито е и не изразява своите емоции.
Как протича актът на уриниране при израсналите в будно състояние?
Урината се събира в пикочния мехур. Когато се събере достатъчно урина, се позапълва пикочният мехур и когато той се разпъне, се раздразват рецепторите на чувствителните влакна в неговите стени. Импулсите преминават през гръбначно-мозъчните центрове и по гръбначния мозък достигат до кората на главния мозък. Оттук следват импулси към мехура. Първият е за свиване на външния сфинктер (той се командва волево). Така дори и при пълен пикочен мехур, не се позволява изтичане на урината. Човек отива до определенто място. Там следва втора команда – отпуска се външния сфинктер, включва се коремната преса, урината се изхвърля.
Съществува анатомична и фунционална еднаквост на урологичната система при здрави и при енуретици. Енурезата не е урологичен проблем. Напикаването се проявява само по време на сън, когато урологичните фактори са си постоянно действащи. Енурезата и напикаването при бебетата и малките деца са два качествено различни процеса. Приучването на малкото дете към волево уриниране е важен и необходим процес, но той няма отношение към възникването на енурезата, нито към нейната профилактика.
Непосредствено след раждането актът на уриниране е неволев. Това е характерно за кърмачетата. В този период все още няма изградени центрове за уриниране в гръбначния и в главния мозък. Следва периодът на безусловния рефлекс на уриниране, който също е неволев, без участието на мозъчната кора. Така уринират малките деца. Едва по-късно се създава условнорефлекторното, волево уриниране. То започва да функционира на 1, 11/2 години след раждането. Между тези периоди съществува един междинен, в който детето уринира само в будно състояние, но по време на сън не може да се контролира.
Как се провежда актът на уриниране, когато едно здраво дете спи?
Дразненията от мехура стигат по гръбначния стълб до коровия център в мозъка, възбуждат го. Това възбуждане премахве съненото потискане (събужда детето) и после идва механизмът:
– детето задържа волево урината;
– отива до тоалетната;
– уринира.
При болните от енуреза това не става. Всички болни с енуреза спят много дълбоко. Дразнението от мехура не е в състояние да събуди спящия и урината се изхвърля автоматично. Центърът на уриниране в кората на главния мозък, по време на сън се намира в състояние на извънредно силно потискане. Дразненията от мехура не са в състояние да го приведат в действие. Това означава, че проблемът е единствено във функционалността на тази част от мозъчната кора, която приема сигналите от гръбначния мозък. Следователно: Има една единствена причина за нощното напикаване – това е излоираното изоставане в развитието на центъра за уриниране, разположен в кората на главния мозък. Енурезата не е и никога не е била урологичен проблем. Тя е неврологичен проблем. Затова подходът към нея трябва да е именно такъв.
Грешки при подхода към лечение на нощното напикаване
Главната грешка при подхода на лечението е свързана с факта, че близките на детето си затварят очите за неговото състояние. Отказват да приемат, че то има проблем, който има нужда от своевременна намеса. Заради срам или заради страх, те се опитват да скрият проблема не само от околните, но и от самите себе си. Напълно погрешно тълкуват това, като временен проблем, който детето ще израсте. Започват да обръщат сериозно внимание едва на 15-16 годишна възраст, когато процесът се е задълбочил и когато явлението е нанесло трайни психологически и емоционални вреди. А това е болест, при която адекватните мерки могат напълно да излекуват състоянието. Енурезата е именно болестно състояние, неврологичен проблем, а не каприз на детето; тя не е резултат от неговото нежелание да задържи урината. Затова всякакви подходи от сорта на наказания или награди са неуместни.
Много погрешен метод е събуждането, за да отиде детето до тоалетната. Това, че чаршафите евентуално ще останат сухи не означава, че детето ще се излекува. Най-много да се наруши сънят му.
Най-доброто, което може да се направи след консултация с невролог, е да се създаде спокойна обстановка, да се направим режим на детето, който да му осигури сигурност в ежедневието; да се спрат или значително да се намалят гледането на телевизия или други електронни устройства, особено до късно. Самото излъчване със своите физически свойства на въздействие върху зрителния апарат и централната нервна система прави децата неспокойни и напрегнати. Детето трябва да бъде спокойно и да живее в спокойна среда. Задължително да посещава тоалетната преди сън и да не ляга превъзбудено или физически преуморено.
Важно е и храненето. Да се избягват газираните напитки и пикантни храни. Менюто е добре да е богато на витамин Е, витамин С, Б2, витамин А.
В народната медицина, а и вече в достатъчно много научни изследвания някои билки имат своите доказани ползи и могат успешно да се прилагат.
Доктор Райно Ченков Нощното напикаване
Sleep
Калифорнийският мак е с доказани свойства при нощно напикаване в традиционната медицина. Клинични проучвания доказват и научно неговия ефект. Влияейки върху GABA рецепторите и върху ацетилхолина, билката едновременно спомага за успокояването на ума и нервното напрежение, а в същото време подобрява комуникацията между гръбначния и главния мозък. Редица изследвания сочат, че употребата на билката трайно подобрява както качеството на съня, така и намалява изпускането през нощта. Действа изключително благоприятно при хиперактивни деца и при такива с дефицит на вниманието. И педиатри, и психиатри препоръчват калифорнийски мак при подобни неразположения.
Маточината е добре позната както в традиционната медицина, така и в научните изследвания. Тя е популярна със свойствата си да успокоява тревожността и безпокойството, сърдечния ритъм и депресивните състояния, както при деца, така и при възрастни.
Sleep (Слийп) съдържа висококачествени екстракти от калифорнийски мак и маточина. Действа благоприятно при трудно заспиване, безсъние, често събуждане, безпокойство. Подходящ е за нощно напикаване, хиперактивност и дефицит на вниманието при деца. Слийп не съдържа оцветители, консерванти и животински продукти. Слийп не притежава странични ефекти и може да се приема от деца. Можете да намерите в аптеките или онлайн на https://botanic.cc/products/sleep/
