Щитовидна жлеза

Анатомия на щитовидната жлеза 

Щитовидната жлеза е жлеза във формата на пеперуда, която се намира в предната част около трахеята, точно под ларинкса или Адамовата ябълка. Състои се от две части, наречени дялове, които са свъзрани чрез провлак от тъкан. Цялата жлеза е обхваната от тънка фиброзна капсула, която има вътрешен и външен слой. 

По време на развитие на плода, щитовидната жлеза се намира в задната част на езика и преди раждане се премества в предната част на врата. Има редки случаи, в които щитовидната жлеза се премества прекалено надолу или пък недостатъчно надолу. Има дори случаи, в които щитовидната жлеза си остава зад езика, което се нарича ектопична щитовидна жлеза. 

щитовидна жлеза

Хормони в щитовидната жлеза 

Двата основни хормона, които произвежда и освобождава щитовидната жлеза, са Т3 (трийодотиронин) и Т4 (тироксин). Щитовидната жлеза, която функционира нормално, обикновено произвежда приблизително 80% Т4 и около 20% Т3, въпреки че Т3 е по-доминиращият хормон от двойката. Щитовидната жлеза използва Т4, за да произведе Т3, който е четири пъти по-силен. В по-малка степен щитовидната жлеза също произвежда калцитонин, който помага за контролиране на нивата на калция в кръвта.

Функция на щитовидната жлеза 

Щитовидната жлеза участва в няколко съществени процеса като регулиране на метаболизма и производство на хормони. Главната й функция е еднокринна, а именно да регулира метаболизма, чиято цел е да се набави енергия от приетата храна. 

Селенът е необходим за правилната функция на щитовидната. Щитовидната жлеза използва йод от приетата храна, за да създаде двата основни тироидни хормона – Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин). Този процес на синтеза се осъществява чрез две основни стъпки. Йодът, който се набавя от кръвта, използва селенозависим ензим, наречен тироидна пероксидаза (TPO), за да бъде прехвърлен и свързан с аминокиселината тирозин, която също се набавя от храната. Така се образува неактивната форма на тироидния хормон, тироглобулин. Втората стъпка включва деионизация на неактивния тироиден хормон (тироглобулин) до активните тироидни хормони Т3 и Т4. Този процес отново зависи от селенозависими ензими, наречени деионази. Тези ензими помагат да се премахне един йоден атом от неактивния тироиден хормон, което превръща тироксина (Т4) в активния трийодтиронин (Т3).

ZinSeD съдържа висококачествен органичен селен, който се усвоява отлично: https://botanic.cc/products/zinsed/

След това тези хормони се освобождават в потока на кръвта, за да преминат през тялото. Всяка друга клетка разчита на щитовидната жлеза да се справи правилно с метаболизма. 

Хипофизата и хипоталамусът са пряко свързани с контрола на щитовидната жлеза. Хипофизата е малка жлеза с размерите на фъстък в основата на мозъка, а пък хипоталамусът е част от мозъка. Когато хормоните Т3 и Т4 паднат прекалено много, хипоталамусът секретира Тиреотропин, който предупреждава хипофизата да произведе тироид-стимулиращ хормон. Щитовидната жлеза откликва на тези сигнали и произвежда повече хормони. Когато нивата на Т3 и Т4 в кръвта се повишат, хипофизата отчита тази промяна и намалява производството на тироид-стимулиращия хормон. Когато нивата на Т3 и Т4 отновно намалеят, целият процес се завърта отначало, като хипоталамусът, хипофизата и щитовидната жлеза участват в него. 

Т3 и Т4 пътуват до почти всяка клетка в тялото и контролират скоростта, с която метаболизмът и клетките работят. Т3 и Т4 регулират кръвното налягане, колко бързо червата обработват храната, така че от тях зависи до голяма степен нормалната функция на организма. 

заболявания на шитовидната жлеза

Какви са заболяванията на щитовидната жлеза?

Заболяванията на щитовидната жлеза са състояния, които могат да засегнат нейната функция и/или структура. Поради нейното директно влияние от хипоталамуса и хипофизата,  изменения при тях ще доведат и до проблеми със самата щитовидна жлеза. 

Гуша 

Гушата просто описва уголемяване на щитовидната жлеза независимо от причината. Тя може да се наблюдава независимо дали причината е хипертиреоидизъм или нормална функция на жлезата. 

Хипотиреоидизъм 

Хипотиреоидизъм е често срещано заболяване, което се характеризира с прекалено ниски нива на хормони от щитовидната жлеза. При децата това състояние се нарича Кретенизъм. Кретенизмът има много силни странични ефекти като проблеми с формацията на костите както и умствена изостаналост. Когато се появи хипофункция при възрастни, това води до сензитивност към студ, намален апетит, цялостна умора. Хипотиреоидизъмът често преминава незабелязано дори и с години преди да бъде диагностициран. 

Хипертиреоидизъм

Това е състояние, в което щитовидната жлеза е прекалено активна и произвежда излишъци от хормони. Това най-често води до засилен пулс, намалено тегло, сърцебиене, усилване на чревната моторика, депресия, умора, косопад и чуплива коса, проблеми със съня, вяла кожа, нерегулярен менструален цикъл. Базедовата болест е най-честата причина за хиперфункция на щитовидната жлеза. Въпреки това много други причини могат да предизвикат хипертириодизъм, особено прекаляване с хормонални лекарства. Лекуването на това състояние е с лекарства, радиактивен йод, в много редки случаи операция или промяна на лекарствата.  

Възли на щитовидната жлеза 

Възлите на щитовидната жлеза са бучки или анормални подутини в щитовидната жлеза. Те могат да бъдат причинени от доброкачествени кисти, доброкачествени тумори или в по-редки случаи от рак на щитовидната жлеза. Възлите могат да бъдат единични, многократни, както и да варират по размер. Ако възлите са прекалено големи, може да се наблюдават симптоми от това, че притискат съседните структури. 

Хашимото 

Болестта на Хашимото е състояние, при което имунната система напада щитовидната жлеза. Възпаленията от болестта на Хашимото, известна също като хроничен лимфоцитен тиреоидит, често води до потискане на щитовидната жлеза (хипотириоедизъм). Болестта на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм в САЩ. Той засяга предимно жени на средна възраст, но може да се прояви и при мъже и жени от всякаква възраст, включително и при деца.

Научте всичко нужно за болестта на Хашимото: https://botanic.cc/bolestta-na-hashimoto/

Рак на щитовидната жлеза 

Ракът на щитовидната жлеза е много по-често заболяване при жените, отколкото при мъжете или по-младите. Около 2/3 от случаите се случват преди 55 годишна възраст. Има различни видове рак на щитовидната жлеза, в зависимост от специфичния вид на клетките в жлезата, които мутират. Повечето случаи на рак на щитовидната жлеза имат позитивна прогноза, заради високата степен на преживяемост, особено когато се диагностицират в ранни етапи. 

Има много други заболявания, които може да се влияят от проблеми с щитовидната жлеза, заради нейната свързаност с всички процеси в организма.

Симптоми на болести на щитовидната жлеза 

Симптомите могат да се различават значително заради естеството на заболяването, но някои от най-честите са непоносимост към студена или топла температура, потене, промяна в теглото, умора, суха кожа, запек, чуплива коса, болки в ставите, сърцебиене, отоци, подпухналост, намален менструален поток, промени в чревната функция, висок холестерол, дрезгавост, затруднено преглъщане, задух, видима бучка или подуване на шията, проблеми с паметта, депресия, нервност, възбуда, раздразнителност или лоша концентрация. Проблемите с щитовидната жлеза са по-често срещани при жените.

Как се диагностицират заболявания на щитовидната жлеза 

В допълнение към преглеждане на медицинското досие, съпътствано и с физически преглед, има и специализирани тестове, които са насочени към установяване на проблеми с щитовидната жлеза. 

Кръвните тестове най-често се извършват, за да се измерят нивата на щитовидните хормони и на тиреотропин. Допълнителните тестове за Anti-TG ( TAT ) и anti-TPO ( MAT). Тези излседвания може да се наредят за идентифициране на антитела, които да увреждат щитовидната тъкан, като към такъв вид спадат титри на анти-тиреоглобулинови, анти-тиреопероксидазни или стимулиращи тиреотропин антитела. 

Този вид тестове са често използвани при поява на възли или уголемения. Ултразвукът може да визуализира консистенцията на тъкънта в жлезата и може да се установят кисти или калцификати. Въпреки това ултразвукът не може да различи доброкачествен от злокачествен тумор. 

Съществуват скенери на щитовидната жлеза, които използват радиоактивен йод, за да се установи действието на щитовидните възли. Щитовидната жлеза е единственото място в тялото, което приема йод, така че радиоктивния йод отива директно в жлезата. Така може да се наблюдава картина на приема на йод от жлезата. Възли, които произвеждат по-голямо от обичайното количество хормони (хиперфункция), се наричат “горещи” възли. За контраст, тези, които приемат по-малко количество йод се наричат “студени”. Студените възли не произвеждът хором в излишък и понякога може да са знак за рак. 

Аспирация с фина игла и биопсия са техники, които отнемат малка проба от клетки или тъкан от щитовидната жлеза, за да може да се прегледат и да се направи правилна диагноза от специалист, които профилира в наблюдения на тъкан. Аспирация с фина игла е метод, които използва дълга тънка игла, за да се вземе проба от щитовидната жлеза. Тази процедура може да се направи в лекарския кабинет. Понякога се използва и ултразвук, за да се напътвства процедурата. 

Аспирацията може да се използва и като оперативна процедура за отнемане на допълнителна тъкан. 

Лечения на заболявания на щитовидната жлеза

В зависимост от естеството на самото заболяване може да се използват както лекарства, така и  да се налагат оперативни интервенции.

Лекарства

Лекарствата може да се дават в случаи, когато се наблюдава хипофункция и жлезата не набавя достатъчно хормон. В тези случаи се приема синтетичен хормон във формата на хапче. При обратния проблем – хиперфункция на щитовидната жлеза, се взима хапче, което да намали производството или да предотврати освобождаването му от щитовидната жлеза. Може да се изпишат и лекарства, които да се справят със симптомите на хиперфункция, като учестения пулс. Ако хиперфункцията не се лекува с лекарства, то може да се направи радиоактивна аблация. Това означава да се приеме специално обозначен йод в определени дози, който селективно да унищожава тъкан. 

Операция на щитовидната жлеза 

Операциите могат да се използват, за да се премахне гуша или хиперфункциониращи възли в жлезата. Операцията е нужна, когато има вероятност за рак на жлезата. Ако се наложи жлезата да бъде премахната, човек трябва доживот да приема синтетични хормони, за да компенсира липсата. 

Прогнози при болести на щитовидната жлеза

В повечето случаи болестите на щитовидната жлеза могат да бъдат овладяни с лечение и не са животозастрашаващи. Някои болести може да изискват операция. Прогнозите за много хора с рак на щитовидната жлеза също за позитивни, въпреки че това е преди етапа на разсейки из останалите части на тялото. 

Заключение 

Щитовидната жлеза е подобна на пеперуда и се намира в долната част на гърлото (най-често при нормалната си миграция след оформяне на плода). Тя има изключително важна функция, защото в нея се произвеждат хормоните Т3 и Т4, които контролират метаболизма, съответно обменните процеси на енергия и кислород в цялото тяло, от които зависят почти всички клетки. Щитовидната жлеза си набавя йод от кръвта и го преобразува в тези хормони, като съотношението им е в пъти по-голямо в полза на Т4, защото Т3 пък е в пъти по-силно активен хормон. Най-често заболяванията на щитовидната жлеза се наблюдават при жени, като най-разпространените проблеми са свързани с хиперфункция или хипофункция. Най-често тези заболявания могат да се овладеят чрез лекарства или в по-редки случаи с оперативна намеса. 

 

Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин и ще получите 10% отстъпка при първата си поръчка. Можете да го направите чрез бутон “Запиши ме” в по-долната част на сайта ✉️

Скорошни постове